|

Марцианопол – перлата на Долна Мизия

Марцианопол бил изграден върху старо тракийско селище при изворите

на река Девня след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от

император Марк Улпий Траян. Градът носел името на сестрата на

император Траян- Улпия Марциана. Сведенията за основаването му са

епиграфски и литературни. Най-ранното познато споменаване на града

е надпис от римския град Ламбезис, провинция Нумидия на войник от

III Августов легион, освободен от военна служба към края на

управлението на император Хадриан (117- 138) или император Антоний

Пий (138 – 161), който произхождал от Марцианопол. Градът По

времето на династията на Северите (193 – 235 ), градът достигнал

висок икономически и културен разцвет.

Бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на

костобоките ( родствено племе на гетите) през 170 г. При управлението

на императорите Марк Аврелий (161 – 180), Комод (180 – 192), или

най-късно при Септимий Север (193 – 211). От Комод до Филип II,

градът сякъл собствени бронзови монети. Край на разцвета на

Марцианопол сложили готите в средата на III век. През есента на

готите под предводителството на Аргаит и Гунтерих в съюз с карпи,

тайфали и вандали обсадили града, но не могли да го превземат. По

време на обсадата градът се ръководел от философа Максим,

образован гражданин от тракийски произход. Не се знае точната

причина поради, която готите и вандалите се провалили,но

най-вероятно липсата на обсадни машини решила изхода от обсадата

или платен откуп.

Марцианопол устоял и на нападналите го през 214 г. гети и други

варварски племена, събитията били засвидетелствани от в два надписа

от Ескус и в един от Дионисополис и чрез монети на император

Каракала (198 – 217), където бил изобразен като победител. При

управлението на император Деций (249 – 251), Марцианопол бил

нападнат от карпите и готите, при което крепостните стени не

издържали и градът бил превзет и опожарен. Нападението се състояло

през късната есен на 250 година, предвождано от Книва.

Съкровището

на града било укрито (вероятно градската хазна) състоящо се от 100

хиляди сребърни монети- денари (сечени от името на 44 римски

императори и императрици, управлявали между I и средата на III век),

открити случайно през 1929 г.

Името на Марцианопол се споменава и през през 269 г. заради

нападението на варварите, по време на управлението на император

Клавдий Готски (268 – 270). Изглежда, че крепостните стени са били

възстановени от разрушенията понесени през 248-250 г. тъй като

опитът на голяма варварска армия, състояща се от готи, херкули,

гепиди и други бил неуспешен (според античните автори 320 хиляди

души). При разделянето на провинциите по време на император

Диоклециан (284 – 305), Марциананопол бил обявен за главен град на

Втора Мизия- една от шестте провинции на диоцеза Тракия- част от Източната

префектура. В края на III и първите десетилетия на IV век, градът бил изграден

из основи като се

запазва (с малки промени) съществуваща улична система. През IV век

значението на Марцианопол нарастнало за сметка на Одесос като

укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на

империята- Константинопол. През 332 г. император Константин I (306 –

337) следил от Марцианопол сраженията на римските войници с

варварите (готи, тайфали, тервинги), ръководени от неговият син

Kонстантин

През IV век градът става важен епископски център ( от тогава датира и

откритата през 1957 г. епископска базилика). По време на Първата

готска война (366 – 369) на император Валент (364 – 378) Марцианопол

станал временна столица на източната част на империята и изходна

база на римската армия. През тези години градът достигнал значителен

разцвет. Не случайно античните автори го наричали „най-големият град

в Тракия“.

женска,статуя

През 376 г. голяма група вестготи (тервинги) притиснати от движещите

се на запад хуни, получили съгласието на император Валент да

преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития и

Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни

лица се вдигнали на бунт. Големи готски маси водени от Фритигерн

опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г.

станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити,но комесът

(комит) на диоцеза Тракия Лупицин успял да се скрия зад стените на

градът.

девня

През V век Марцианопол продължил да бъде важен стратегически

център и цел на варварските нападения. При едно нападение през 447г.

  на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Около 471

г. около градът се заселили като федерати остготи начело с Теодорих,

които останали тук до есента на 488 г. По време на управлението на

император Юстиниан I (527 – 565) градът имал известно значение,

когато били възстановени крепостните му стени. Нападенията на

аварите през VI век не отминали Марцианопол. През 586 г. бил превзет,

но въпреки разрушенията продължил да бъде важен център за

византийската армия нейните походи срещу аварите и славяните в

района на долен Дунав. За последен път Марцианопол се споменава е

през 596 г. във връзка с похода на стратега Петър, брат на император

Маврикий срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите

през 614 – 615 г. градът бил разрушен и изоставен окончателно.

Край на първа част

Източник: Р.Иванов „Римски и ранновизантийски градове в България“

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *