Облеклото на раннохристиянския епископ

     В днешно време сме свикнали да гледаме митрополитите и владиците пищно облечени. Те са облечени строго по канон, който се променял бавно през вековете, добавяйки малко по-малко от днешното облекло и артикулите към тях. Но през IV-V век, един ранно-християнски дякон или свещеник не се различава по нищо от обикновените хора. Но тъй като свещениците/дяконите не са обикновени хора, а са святи те имат нужда от специални дрехи за да проповядват божието слово. Тяхното облекло е силно повлияно от римската мода и традиция и всяка дреха символизира част от вярата.

    В началото свещениците носят дълга риза/туника или стихар. Стихарът представлява ленена бяла туника достигаща почти до глезените украсена с дълги черни/червени ленти наречени клавии. Стихарът е с широки ръкави, но понякога може и да е по-тесен. При епископите стихарът е най-долната дреха, при дяконите тя е връхната и е по-красива.

   Върху стихарът епископите носят далматика, която е много подобна на стихарът, но е от коприна. Тя се носи в ежедневието и при литургии и обикновено е доста пищна. И тук отново има клавии, но те са от луксозната коприна брокат. Дяконът или свещеникаът през IV-V век, не носят.  Като връхна дреха свещеникът  и епископът носят фелон, който е направен от вълна, която може да е различен цвят.

  Фелона още е описан от апостол Павел, което доказателство,че идва от римската мода. Колан не е много ясно дал иса носели ранните епископи и свещеници, защото на изображенията не се виждат. Ако следваме логиката на римската мода всички носят някакъв тип колан или подобно пособие, което изпълнява тази функция. Със сигурност пояса се появява през Средновековието.

  Епископа носи една много съществена част от облеклото, без, която не може да проповядва – омофор. Омофорът представлява дълъг бял вълнен шал с бродирани кръстове по краищата. Омофорът през Античността е много дълъг почти три метра, който се омотавал около врата и пре прехвърлял ад гръб. През Средновековието става по-къс.

  Дяконът носи орар (все още не съм намерил данни кога точно се появява, но най-вероятно е носил орар, което е подобно на омофора носен единствено от епископи и свещенници и, но е по-дебел и за по-голяма практичност се увива около тялото.

Епископа и свещеника носят пекторален кръст.

Обувките са съществен елемент и при епископи,свещененици и дякони. В изображенията не е много ясно какът точно тип обувки са, някъде ги интерпретират като известни сандали, но по скоро са тип пантофи, които се носят с чорапи (вероятно копринени поне са епископа).

Античните възстановки набират много бързо полулярност в България и дават много добри плодове, но тепърва ще има още развитие.  Моя милост като член на Сдружение за антични възстановки „Mos Maiorum Uipiae Serdicae“ имам възможност да развивам този образ и заедно с моите колеги от сдружението и от другите сдружения да пресъздаваме християнски или

ариански ритуали. С моят колега и добър приятел Манол Глишев пресъздадохме религиозен диспут на античният фестивал „Нике играта и победата“ в Никополис ад Иструм. В Този диспут Глишев изигра перфектно ариански епископ, който успя да обори моя милост (епископ от никейската вяра).  Такава възстановка за първи път се показва пред българска публика.

https://sutor.jimdo.com/4th-century-ad/luxembourg-campagus-i/?fbclid=IwAR1ML_hO-KeI9KZDMq-flfn1-OLU2RyXZR6p4z0Id3t-ObrmlKSoIuCSXmE

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *