Облекло на раннохристиянски епископ, дякон и презвитер (свещеник) IV – VI век

     Облеклото на църковните служители от периода на IV – VI век се различава значително от това, което се носи днес. Въпреки тези разлика има елементи, които са останали почти непроменени след толкова много векове. Тук ще разгледаме основните разлики на по-важните църковни санове, тяхното облекло, подредба, материите от които се изработват църковните одежди и цветовите гами.  

През IV – VI няма католици и православни, а само християни, като отделно се делят на такива изповядващи никейският символ на вярата и най-различни еретични течения: ариани, несторианци, монозифити. Техните религиозни различия не влият на облеклото им.

  

   В началото епископите не се различават особено откъм облекло от своите духовни братя с по-нисък сан. През този период църковното облекло е просто и практично. Главна дреха, която се носи от всички църковни служители е долната туника наречена „стихарион“ или „стихар“. Това представлява далматика за, която ще говорим по-напред, но с много тесни ръкави, стигащи до китките, а на дължина до глезените. Изработва се от бял лен, като не се добавят никакви орнаменти или бродерия. Носи се без колан или връв (това е специфичен елемент на църковните дрехи през Късна античност), липсва средство за пристягане. Много по-късно свещенослужителите започват да носят пояс.

Следващата дреха, която слагат върху стихара е далматиката, която е малко по-къса от стихара, с много широки ръкави обикновено е бяла на цвят с кафяви, черни или червени клави. Изработва се от лен, като има варианти и от вълна (от  VI век се изработва и от коприна). Епископът носи една типично римска наметка, която идва от класическите римски дрехи (всъщност повечето църковни дрехи произхождат от римските) – пенула, наметка с качулка, изработена от вълна, цветът обикновено е кафяво, бежово. Дължината зависи от ръста, но така, че да не пречи при богослужения. Любопитна подробност е,че тази наметка се носи всекидневно и дори при литургии. От V век тя е заменена при литургии от фелон. Фелонът прилича на пончо с процеп за главата, като процепът за главата оформя специфична яка, която е полусферична, но със сигурност е подплатена, защото изглежда дебела в основата. Изработва се от вълна, която може да бъде зелена, кафява, бежова, златиста, тоест всякакъв цвят без пурпурно. От VI век фелоните се изработват от коприна ( за много церемониални специални случаи). Фелоните покриват по-голямата част от свещенослужителя  През Средновековието те стават все по-пищни, добавяйки им се кръстове наричани полиставриони.

Никой епископ или свещенослужител не може без омофор – шалоподобна лента, без, която няма право да проведе нито едно тайнство или литургия. Тя се изработва от бяла вълна, добавят се избродирани черни кръстове, при специални поводи може да се добавят златни нишки. Омофорът се носи преметнат през врата така, че единият край виси зад врат, а другият на гърдите. Може да се закрепва за удобство с малки игли (не със фибули). Дължината му е около 4 метра, а ширина – и около 20 см ширина (ако е малко по-широк не е проблем). Епископа носи малък пекторален кръст, от V век натам кръстовете стават по-големи демонстрирайки могъщество. Епископът носи и ленен панталон, много подобен на този от Таурзбег, а обувките са обувки наречени кампаги. Най-ранното изображение на епископ от IV век е на свети Амброзий от базиликата, носеща същото име в Милано.

  Презвитерското облекло е почти идентично с епископското, но там се залагат на по-опростени одежди, както и в цветовете. Дяконското облекло е най-опростено като обикновено е само със стихар и горна туника (далматика). Неговият омофор се носи са на лявото рамо.

 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *