Сасанидската армия, поява, структура (част 2)
Пехота
Персийската пехота e доста разнoобразна според своето въоръжение и разделена в няколко категории. Тя е с по-ограничени функции, но въпреки това и тя има важно място в персийската армия. Персийските пехотнинци по принцип са най-леко въоръжените войници от персийската армия, въоръжени с копия, точно като Ахаменидските си предшественици. Техните бойни качества също са значително по-малки. Византийският историк Прокопий Кесарийски ги нарича“ тълпа жалки селяни, които влизат в битка с единствената цел да подкопават стени, да събират трупове и като цяло да бъдат войници“.
В редиците на пехотинците има лека, тежка пехота, пеши стрелци и прашкари. Леките въоръжените пехотинци се наричат „ Пайган“. Набират се от селското население и бойните им качества са съмнителни, всеки пехотинец пайган трябва сам да се снабдява с оръжия. Те носят късо копие, щит. По-бедните дори използват земеделски сечива като оръжия. Всеки отряд на пайганите е командван от офицер носещ знанието Пайган – Салар. По-голямата част от пехотата е съставена от пайгани.
Тежковъоръжените
пехотинци се наричат „Дайламити”, те са от иранския народ живеещ до Каспийско
море, който се наема и е известен с доброто си въоръжение и бойни умения.
Римските извори хвалят бойните им качества, дайламитите най-често се изправят
лице в лице с легионерите. Оръжията им включват бойна брадва, прашка, кама и
тежък меч. С появата си арабите през VII не успяват да включат в редиците си дайламитите. Това им
се отдава много по-късно. Те оставят по Каспийския бряг чак до X век когато се появяват селджуките. [1]
[1] Селджуки, династия на тюрките огузи, управлявали на територите на Централна Азия, Близкия изток и
Мала Азия.
Друг тип пехотинци са прашкарите, наемани от редиците на мидийците[1]. Те се включват успешно военно и културно в Персийската държава. Същите тези мидийци, заедно с партски войски побеждават римския пълководец Марк Антоний през 36 г. пр. Хр. при Табрис. Според Плутарх Марк Антоний прекосил река Ефрат със 100 хиляди души, но загубил при битката 40 хиляди. Освен като прашкари мидийците снадбявали сасанидската армия с копиеносци и тежковъоръжени пехотинци. Като цяло римляните имали лошо мнение за персийската пехота, но това мнение се дължи вероятно на факта, че римляните бъркали редовната пехота с пайганите.
Сасанидски лековъоръжени копиеносци, прашкар, пеши стрелец и катафракт
[1] Мидийци, етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.
Типичният персийския пехотинец от ранния период на Сасанидската държава е въоръжен по начина изобразен в Дура Еуропос[1]. Пехотинеца от Дура Еуропос носел шлем от две части, плетена ризница и Ахаменидски кожен щит. От времето на император Юлиан, Амиан Марцелин описва тежковъоръжения персийски пехотинец „въоръжени като гладиатори“. Възможно е сасанидите да са копирали римските легионери.
Пешите стрелци са високо ценени, които формират
елита в персийската пехота. Обучени са максимално
бързо да изпращат смъртоносните си стрели. Използват огромен плетен щит
преминал в Сасанидите от Ахаменидите, а те пък го заели от асирийците.
Стрелците се използват еднакво успешно при обсади и при фронтални атаки. Всеки отряд стрелци се оглавява от офицер
наречен Тирбад. Има сведения, че в битка при Англон, Армения от 542 г. ромейска
армия от 30 хиляди[2]
е сразена от 4 хиляди стрелци.
Сасанидите
като всички могъщи народи набират наемни войски, които са важна част от
пехотата и. Те набират войски от най-различни райони като например от района на
Загрос ( голяма планинска верига в Ирак и Турция). Там живеят кюрдите, които
започват да се появяват в изворите през VI век.
Набират воини от Гилам, Дайлам (персийски провинции), кавказки албанци
(считани за елитни войни подобни на хуните). Важни воини са и сакастанците (
обитателите на провинция в Персия от късния период на Сасанидите). Савирите[3] се
използват като помощни войски.Тюрките също се използват
[1] Дура Еуропос, е град построен още от елинистическо времe, намиращ се в днешна Сирия. Използван е като граничен град, намиращ се на десния бряг на река Ефрат.
[2] Често срещана практика в историческите извори е преувеличаване на бройката на армиите. Например авторите заради пропаганда и бъдещ престиж увеличават бройката на победените и намаляват бройката на победителите. Затова при поява на бройка армия в извор трябва да се внимава и да не се възприема буквално.
[3] Савири , номадски племе първоначално от угърски произход, което било тюркиризирано. Средковековните автори ги наричат хуни. Живеели в северен Кавказ.
като помощни войски които се разделят през 568-569 г. и живеят на персийска територия.
Централно място заема арменската конница, която има специален статут точно като Савараните. Въоръжението, екипировката и всичко останало е същото като при Савараните. Про- сасанидски арменски отряд може да влиза в столицата Ктезифон. Царят изпраща пратеник за да се информира за състоянието на Армения. „Царят на царете” лично прави проверка на своите войски, включително и арменците. Арменският пълководец Смбат Багратуни, е удостоен със специални почести, заради победата си над тюрките през 619 г. Получива за подарък специална дреха, украсена със скъпоценни камъни. Отделно е издигнат от цар Хосров II трети в йерархията на двора.
Лахмидските араби са арабските съюзници на сасанидите. Те са изключително полезни в пустинен бой, които пазят южната граница на империята. Те са много „талантливи“ в грабежите и граничните нападения. Арабите доста помогат за неуспешната римска кампания на Юлиан през 362 г. Въоръжени по същия начин като Саварините, спират достъпа на останалите арабски племена.
Любопитен епизод от историята на сасанидите е отряда наречен „Гонд-и Шаханшах“ (армията на Шаха). Те произхождат от областта Дайлам, по времето на цар Хосров II (590-628) наброяват 4 хиляди и се използват като елитен отряд. След битката при Касидия (636), когато сасанидите губят от арабите, елитния отряд емигрира при арабите и се заселва в Куфа и приема исляма.
Специални войски
Отрядите съставени от бойни слонове и камили са част от специалните войски. Те осигуряват допълнителна подкрепа на тежката конница. Ролята на
камилите в персийската армия не е много ясна. Камилите са по-високи от конете, което позволява по-добра стрелба с лък. Въпреки, че камилата не е толкова „славна“ като коня, тя е по-издръжлива и може да пренася големи товари. Най-извесното изображение на сасанидски войн с камила е на легендарния Бахрам Гур [1] , където той стреля с лък срещу антилопи. Придружен от женска фигура, вероятно Азадех (негова робиня).
Бойни слонове се
използват в Персия открай време – още по времето на Ахаменидите, войските на Александър
Македонския се изправят срещу бойните слонове. После селевкидите ги използват[2]
също. Сасанидите не се различават и също използват бойни слонове. Слоновете
идват от Индия, заедно със своите треньори като наемни войски. Треньорите се
занимават освен с обучението и отглеждането на слоновете, наричат се „махоут“.
Водачите на слоновете умеят да стрелят с лък, въобще обучението на слонове е
трудна и сложна задача. По време на походите имат нужда от много вода и храна и
не винаги се поддават на дресура. Слоновете
са наричани грешно „сирийски“. Освен махоута слона е язден и от войн, въоръжен
с копия. Той има за задача само
единствено да се бие срещу противниците.
Махоута контролира слона и при битка има за задача да го убие ако
полудее, заради получените рани. В такива случаи водачът разполага с острие с
дълга дръжка с което удря черепа на разяреното животно. Оръжията, които
използват ездачите на слоновете със сигурност са индийски, слоновете също са
защитени с плетени ризници. Слоновете носят върху гърбовете си дървен товар
подобен на седлото, но по-голям и с покривало, наречен „хоудах“.
Бойните слонове могат да се разполагат по
различен начин в битката. Така Амиан Марцелин описва сражението под стените на
Ктезифон (363), където
[1] Легендарен син на царя на Хира, който притежавал много робини. В известното изображение язди камила и ловува с лък антилопи, придружен от Азадех една от робините.
[2] Селевкиди, елинистическа династия, зародила след смъртта на Александър Велики през 312 г. пр Хр. чрез неговия македонски генерал Селевк I Никатор.
описва, че отряда от бойни слонове се разполага зад пехотата. В битката при Фасис (555), сасанидските слонове са най-отпред. Подобна картина е описана в решителното сражение между армията на Бахрам Чобен[1] и ромейско-персийската армия. Там слоновете са най-отпред, пред конницата. Освен при полеви битки бойните слонове се използват и при обсади. Данни за това и как ромеите противодействат ни дава Прокопий Кесарийски: „Когато Хосров и персите нападат стените на Едеса, един слон който носи със себе си, доста военни, прилича на непревземаема крепост. Слонът се приближава до стените и от него войниците се опитват да се изкачат по стената, защото така са защитени от кулите. Персите трябвало да продължат със същата тактика за да превземат Едеса. Но ромеите се сещат, че ще противодействат на слоновете като започнат да крещят. Крясъците уплашили слоновете и плановете на персите пропаднали“.
Най-известната
битка от времето на сасанидите в която участват слонове е тази при Авараир (451
г.). Когато арменски въстанници начело с Вартан Мамикониян и армия от 66 хиляди
души се изправят срещу 300 хилядна армия на Яздегерд II. Въпреки загубата на арменците в битката и смъртта на
техния пълководец, персите дали на арменците религиозна свобода. Това се
дължавало на факта, че арменците показали голяма смелост в битката, а персите
дали доста жертви.
[1] Бахрам Чобен, персийския главнокомандващ, който узурпира властта в Сасанидска Персия в продължение на година (590-591). Синът на Хормазд – Хосров II бяга във Византия при император Маврикий. Той му помага да си върне трона и Бахрам е принуден да бяга.
Съвременна възстановка на сасанидски воини върху боен слон
Флот
Сасанидските перси разполагат и с боен флот, но той няма съществено значение в тяхната история. Главнокомандвия офицер на флота се нарича „навбед”. Няма много данни за персийския флот, който така и не става могъщ. Играе важна роля при превземането на арабската част от Персийския залив по времето на Ардашир. По времето на цар Хосров I (531-579) той изпраща флотилия от осем кораба (каштиг) за да превземе Йемен, всеки кораб може да побере по 100 души. Обикновено екипажа на корабите са съставени от затворници, които имат шанса да изкупят вината си в битка. Седем от корабите успешно достигат йеменския бряг. По време на най-разрушителната персийско-византийска война (602-628) персите опитват да направят няколко
морски експедиции в Средиземно море, които не се оказват много успешни. Успяват да покорят остров Родос през 622-623 г, заедно с няколко други острови в източно Бяло море. Слабостта на сасанидския флот си проличава през 626 г. по време на спомената война, когато персите трябва да разчитат на славянски лодки еднодръвки (по това време славяните са съюзници на аварите). За да транспортират 3000 души, които са обещани на аварския хан. След арабското нашествие, персийския флот е окончателно разпуснат.
Обсадна техника
Обсадната техника на сасанидите е много добре развита за да могат да превземат добре укрепени градове. Обсадните им машини си приличат с римските като често едните взаимстват от другите идеи и нововъведения. На първо място персите използват тактиката да прокопават тунели под крепостните стени, за да могат воините да проникнат по-лесно в обсадения град. Има намерени останки от загинали войници по време на прокопаването на тунели в Дура Еуропос. Тяхната обсадна техника включва използването на балисти (по-късно наименованието се използва за катапулт), катапулти, тарани, обсадни кули и требушети. Таранът е главното съоръжение с което се разрушават крепостните стени. Подробно описание на конструкцията на тарана отново ни дава Марцелин: „ Избират висока ела или ясен и единия и край покриват с дебело желязо, имитирайки главата на овен (оттам идва името на машината). Гредата укрепват между две напречни греди, които също са покрити с желязо, така се държи баланс. В зависимост колко е дълга гредата към нея се слагат определен брой хора. Които или я издърпват назад или с цялата си сила я бутат напред, за да разбие това, което е отпред. Тарана имитира движението при удар на овен. От повтарящите се удари, стените се напукват и срутват“.
Сасанидите са добри в строителството на обсадни кули, странно е, че Марцелин не споменава нищо за римските кули. Вегеций ( римски историк) описва персийските: „Кулата е направена от греди и дъски, висока като сграда. Съоръжението е внимателно покрито с кожи в зависимост от височината и. Под нея се монтират колела, които придвижват кулите. Една такава кула представлява неподредствена опасност за град, който се обсажда. Защото в нея има много стъпала и войниците в нея лесно могат да се изкачат до стените. В долната част на кулата има таран, способен да разруши стените“.
Важна роля при обсадите играят големите щитове (плутеи), зад които се крият пехотинците по време на бойни действия. Вегеций отново ни описва как се конструират „ Това проспособление се прави от дърво, широко осем фута, високо седем. Навесът (някои имат навеси) e направен от дъски“. Персийците подобно на римляните използват стълби, които много помагат при обсадите.
Сасанидските титли, инсигнии и гербове
Санидите имат голямо разнообразие от титли със строга йерархия подобна на римските:
- Шахиншах „цар на царете“ титлата която носи владетеля на Сасанидската империя. Той е главнокомандващ на армията и само той може да носи тази титла. Счита се за наследник на боговете.
- Иран Спахбед – (превежда се от персийски майстор на оръжията), главнокомандващия на персийската армия. Той решава кога и как да се започне война, по какъв начин да се води. Над него е единствено шаха.
- Спахбед е обикновен пълководец.
- Падхуспан, командир да всяка една от четирите провинциални армии по времето на Хосров I.
- Марзбан, командир, който пази границите на империята. Според Прокопий титлата е същата като римските стратег и магистър милитум.
- Пуштикбан-Салар, началник на царската гвардия.
- Иран анбарахбад, аристократ отговарящ за царските доставки.
- Щор-Безашк, ветеринара, който се грижи за царските коне преди битка. Според някои източници ако някой от конете умре по време на неговите грижи се наказва с парична глоба. Те имат задълбочени познания по билките.
- Аргбед, началник на крепост.
- Пайган Салар, командир на лековъоръжен пехотен отряд.
- Саваран Сардар, командир на конен отряд.
- Гонд-Салар, командир на голям пехотен отряд.
- Навбед, командир на сасанидския флот.
Облеклата на сасанидите остават същите през целият период на Античността. Типичното иранско облекло при езда се запазва през вековете: панталон, кожени ботуши, туника и шапка. В Сасанидска Персия, типичното облекло при езда става синоним на церемониалното облекло. Това означава, че освен бойното облекло се носят и най-различни дворцови дрехи, носени например от Савараните, аристократи и други военни. Униформите са използват от времето на Ахаменидите. Точно тогава се използват за първи път и гърците започват да ги използват също. За дизайна на униформите ранните сасаниди се вдъхновили от Ахаменидите. Това е доказано от император Юлиан, който забелязва, че сасанидите имитират своите ахаменидски предшественици. А сасанидския цар носел същите дрехи като Ксеркс. Много от сасанидските фамилии продължавали да носят облекла типична за партите. Такъв пример е туника, която носели, но била в скитски стил и типичното “V” образно върху туниката. Сасанидите предпочитат цветове като кафяво, червено, пурпурно. Много от византийските дрехи се повлияват от
сасанидските по специално в цвета. Възможно е по времето на император Диоклециан персийската мода да навлиза в римският живот.
Значението на гербовете и царските инсигнии има огромно значение в Персия. Всяка аристократична фамилия има собствен герб „нешан“. Те го носят като медальони, окачват дори конете си с него. Най-често тези гербове представляват животни – глиган, слон, лъв, орел, козел. Гербът на Сасанидите идва още от времето на първия им владетел – Ардашир. Скални релефи от Таг-е Бостан изобразени коне носещи този герб. Всяка важна персийска позиция има свой герб и символи, които символизирали властта. В своя „Стратегикон[1]” Маврикий описва, че персите носят различни цветни украшения на рамената, които символизират тяхната рангова система. Цветова комбинация от жълто и зелено или червено и черно идва още от времето на Ахаменидите.
Както
споменахме по-рано всеки отряд има собствен герб наречен „Драфш“. Този герб
може да се развява като знаме или да се носи като медальони. Главни инсигнии в
Персия се превръщат в символ зоростризма[2].
Друг такъв имперски герб се превръща т.нар. “ Драфш-е Кавияни“, превежда се
като знамето на царя т.е персийския цар. Този символ се явява като главен герб
олицетворяващ Сасанидската държава, така както имперския орел при римляните.
Векове по-късно много династии като Сафаридите се опитват да използват същия
герб, изпъквайки по този начин родствена връзка със сасанидите.
[1] Стратегикон, византийски военен наръчник от VI век. Смята се, че е написан от император Маврикий (582-602).
[2] Зороастризъм, държавната религия разпространена в Сасанидска Персия, създадена от Зороастър.
Използвана литература:
- Osprey publishing “Sasanian elite cavalry”.
- В. Л. ДМИТРИЕВ “ВОЕННОЕ ДЕЛО САСАНИАСКОГО ИРАНА
и история РИМСКО-ПЕРСИАСКИХ войн”.
- Men at Arms “Rome’s Enemies – Parthians and Sassanid Persians”.
- Touraj Daryaee “Sasanian Persia – The Rise and Fall of an Empire”.
- Жан-Пол Ру “История на Иран и иранския народ”.
