Асасините

През 30-те години на XIV век френският крал Филип IV замисля нов кръстоносен поход за да освободи изгубените Свети земи на християнството. Един френски духовник наричащ себе си Брокард съставил трактат със съвети и напътствия за улеснение на владетеля по време на начинанието си. Като една от опасностите на които може да попадне пътуващ към Светите земи били – асасините. Той ги описна с най-черни краски, владеещи до съвършенства и имащи нечестиви умения. Но кои били асасините и защо европейците толкова се страхували от тях?

Асасините са религиозна група мюсюлмани исмаилити ( последователи на имама Исмаил ибн Джафар) част от клона низари. . Самите исмаилити са част от втората голяма група от исляма – шиити подкрепящи Али братовчеда на пророка Мохамед. Те са военизирана организация, които действат в Близкия от VIII – XIV век. Те стават известни с политическите си убийства на противници – мюсюлмани и християни. От XI век тяхна постоянна база създадена от Хасан и-Сибах става непристъпния Аламут в Иран. Терорът на асасините приключва през 1256 г. когато монголите я превземат и убиват последния им водач – Рун ал-Дин Куршах.

Името асасини идва от арабската дума „хашиш“, европейците са смятали,че смелите наемни убийци дължали силите на хашиша. В европейските езици думата преминала и станала „хашашин“ – асасин. Техните умения били най-разнообразни – владеели до съвършенство маскировката, боравенето на хладни оръжия, знаели няколко езика. Не се притеснявали да бъдат заловени,защото за тях било щастие да умрат в името на своя „старец“ водач.

Традиционно ислаилитите от Сирия и Иран били близки съюзници на Фатимидския халиф на Египет. През 1094 г. след смъртта на Ал Мустансир, става разрив в редиците на исмаилитите, заради смъртта на най-големия син халифа – Низар в полза на най-малкия. Така исмаилитите се разделят на низарити и мусталити.

Началото на сектата на асасините се свързва с проповедника Хасан ас-Сабах, той създава асасините като клон на низаритите. След установяването на Хасан в Аламут,той се опитва да овладее околните крепости в долината Рудбар. В началото е трудно,но малко по-малко в ръцете им преминават крепости като Ламасар, Маймундиз.

Населението е посветено в тайнствата на исмаилизма. Пречка за налагане на властта с се оказва амбициозния везир на Алр Арслан (селджуците са крайни сунити) и Малик Шах – Низам ал-Мулк. Убийството му (1092) е едно от най-известните описани. Селджуците реагират мигновено и изпращат войска да срине Аламут. Хасан отблъсква селджуките с лекота и запазва властта над крепостта. Малко след обсадата Хасан става старец на планината,той изпраща свои верни хора да разпространят неговите вярвания в Сирия. Целта е да се отвори втори фронт срещу селджуките.

Постепенно асасините се установяват в Сирия като „превземат“ дузина градове като Алепо. Главната им база в Сирия става Масяф, който оцелява даже след превземането на Аламут през 1256 г. Рашид ад-дин Синан става предводител. на асасините в Сирия. Известния султан – Саладин обсажда Масяф, но не успява да го превземе, това още повече увеличава престижа на асасините в Сирия. Най-често мишените на асасините са мюсюлмани, но понякога и християнски владетели ставали жертва. Първата им християнска жертва става Конрад дьо Монферат.

Краят им настъпва през 1256 г, когато монголския хан Хулагу. След дълги преговори Аламут е предадена на монголите,а водачът им Рун ал-дин е убит. Така са унищожени иранските асасини, но сирийските продължават да съществуват.

Те не достигат стария си апогей, но стават наемници на християнските и мюсюлманските благородници. Днес все още съществуват исмаилити, но те са търговци. Арабите са ги наричали с други имена като федаини. Любопитна подробност е,че асасините и тамплиерите са имало много допирни точки като например облеклото.

Източници: Бърнард Луис „Асасините“ и „Osprey military“