Княз Светослав-господарят на степта
Варяжкият княз Светослав I Игоревич (962-972) е останал в историята като много способен владетел, който водил успешни войни срещу Хазарският Хаганат, Волжка България и Дунавска България. След тези войни Киевска Русия се превърнала в най-голямата държава в Европа. Той успял да се възползва от слабостите на своите противници и шансовете, които му се появили. Ако за много владетели начинанията му били безумства и приключения, обречени на провал, той доказвал обратното. Връзката му с войската била много силна, което допълнително му помагала, той споделял радостите и несгодите със своята войска. Въпреки, че управлявал само десет години, Светослав успял да промени картата на Югоизточна Европа.
Кой всъщност бил княз Светослав I? Роден 942 г. той прекарва младостта си в Новгород, малко след раждането му баща му княз Игор I е убит от славяните. Майка му княгиня Олга застава много успешно начело на държавата, тъй като Светослав е непълнолетен. Тя управлява от 945 г. до към 962 г. тя става известна като първата жена владетел в руска история, канонизирана е за светица от руската църква. Тя била християнка, но това не означавало, че малкият и син автоматични ше стане. Светослав останал чужд на христовата вяра, но няма сведения за преследвания срещу християните. С възкачването на Светослав през 962 г. започва най-бляскавия период в историята на Киевска Рус. Управлението му е наречено „голямата авантюра“ заради войните които води и конфликтите в които се намесва. „Голямата авантюра“ не завърша точно по плановете на Светослав ,но той оставя отпечатък от Константинопол до Волга и Каспийско море.
Светослав бил класически княз-войн – непретенциозен, жесток, неуморим, смел, споделящ със своята дружина както неизброимите изпитания, така и непрекъснатите битки. Сравнявали го с казашките атамани ( външният му вид, облеклото и начина му на живот напомняли за степта). Според руския извор „Начална руска летопис“ : “При своите походи той не вземаше със себе си нито каруци, нито добитък и не вареше месото, а режеше малки късове конско месо, дивеч или говеждо и ядеше, след като ги изпичаше на жарава. Нямаше палатка, постилаше под себе си самара, а седлото поставяше под главата си“.
През 964 г. князът предприел поход на Изток. Първоначално подчинил източно-славянското племе вятичи, което все още плащало данък на хазарите. После се спуска по устието на река Ока и покорява околните фински племена. Продължава по течението на река Волга напада ненадейно волжските българи, превзема и опожарява тяхната столица- Велики Булгар. След като Светослав преценява, че тилът му е сигурен той напада държавата на хазарите, която дълги години била най-сериозният противник на Киевска Рус. Войната срещу хазарите се оказала много успешна- хазарската войска е унищожена, русите превземат и опожаряват хазарската столица Итил, достигат до Каспийско море и завладяват стратегическата крепост Самандар. Нанасят поражение на аланите и превземат хазарската крепост Саркил. След тази война държавата на хазарите продължава да съществува още половин век, но те никога не се съвземат от този удар.
След края на хазарската война, Светослав се завръща в Киев. Забележителният източен поход на Светослав довел до поражението на волжските българи, хазарите и обединението на източните славяни под властта на Киев. Забележителната победа над хазарите се оказала „нож с две остриета“. До този момент Хазарския хаганат е спирал нападенията от изток в частност печенегите. През 968 г. Светослав е въвлечен в ново начинание. Ромейският василевс Никифор II Фока изпратил Калокир (син на управителя на Херсон) в Киев за да убеди Светослав да се отправи в посока Балканите и да нападне Българското царство. За тази цел ромеите платили половин тон злато (количеството злато затруднила хазната дори на държава като Ромейската империя). Калокир престанал да защитава интересите на Византия, а кроял планове да използва Светослав и войската му за да седне на тронът в Константинопол.
Подаръците и златото склонили Светослав да нападне България. Според Лъв Дякон, Светослав навлязъл в България с 60 хиляди души и българите разбрали за нашествието едва, когато русите преминали Дунава. Изпратената 30 хилядната българска войска била разбита и се разбягала към Дръстър. Йоан Скилица без да обяснява много само съобщил, че русите „разорили много български градове“ и събрали голяма плячка“. Според руския извор „Начал руска летопис“ руският княз толкова много харесал Българските земи,че решил да управлява от тях „Не ми е по сърце да живея в Киев. Искам да живея в Преславец на Дунав, там е центърът на моята земя, там се стичат всички богатства: .злато, коприна, плодове от Гърция, сребро и коне от Унгария и Бохемия, кожи, восък, мед и роби от Русия“.
В един момент русите се запътили обратно към Киев, защото бил обсаден от печенегите. Вероятно зад действията на печенегите стои българската дипломация. Докато киевският княз защитавал позициите си ромеите и българите се опитали да създадат съюз срещу русите скрепен с брак. Но точно когато плановете били задействани починал българският цар Петър, а девет месеца по-късно император Никифор II Фока бил убит от съзаклятниците на неговият генерал Йоан Цимисхи. Така, плановете за съюз не се осъществили. Междувременно русите отново навлезли в България (пролетта или лятото на 969 г.). Светослав още веднъж разбил изпратена българска войска и след тази битка обявил, че е превзел България (всъщност едва ли повече от източните територии) пленил синовете на цар Петър- Борис II и Роман-Симеон. Вероятно подтикван постоянно от Калокир, Светослав забравил за първоначалното си споразумение с Никифор Фока и решил да остане в страната.
След като се убедил, че дипломацията няма да помогне, новият византийски император Йоан Цимисхи прехвърлил войски от Мала Азия срещу Светослав. Киевският княз не бездействал, а се споразумял с българите и привлякъл на своя страна печенези и маджари. След като събрал голяма войска съюзната армия преминала Хемус и нападнала Филипопол, който паднал в руски ръце. За да внуши страх в своите противници той наредил да бъдат набити на кол двадесет хиляди жители от града. Новите преговори пак не дали резултат, защото русите имали безумни искания: империята да откупи завладените градове и пленени люде; ако не сторели това ромеите трябвало да напуснат Европа, която не им принадлежала и да се преселят в Азия. Йоан Цимисхи осъзнал, че нямало смисъл от повече дипломация и че разговорите няма да решат войната. Затова войната се разгоряла с пълна сила.
Първият сблъсък бил до Аркадианопол, който завършил с победа за ромеите. Тази загуба смутила русите, които се оттеглили на север от Стара планина. Ромейският василевс събрал нови войски и издал заповед византийски войск ида бъдат готови за възобновяване на войната на следващата 970 г. В края на зимата и началото на пролетта на 970 г. императорът започнал труден преход към покорена България и Светослав. Била събрана и ромейската флота, която трябвало да навлезе в Дунав. Преминавайки старопланинските проходи византийската армия се озовала пред стените на Преслав.
Според византийските автори ожесточеното сражение за българската столица продължило два дена. По голяма съпротива оказал един руски отряд от 800 души, които се затворили във Вътрешният град, но накрая и той бил преодолян. Така малко преди Великден градът паднал в ромейски ръце. Бил пленен и българският цар Борис II, към когото императорът се отнесъл много добре. След като прекръстил Преслав на Йоанопол- василевса заминал за Дръстър. Светослав бил неприятно изненадан от падането на Велики Преслав, той заподявал да се избият всички българи, които имали симпатии към византийците, да се събере цялата му войска и край стените на Дръстър да се даде решително сражение.
След сражението, което не дало победител русите се завърнали в крепостта и така започнала тримесечна обсада на Дръстър. Малко след това край Дунав се появили ромейски кораби и Дръстър бил напълно изолиран. Русите се опитвали да пробият обсадата, но не успели, ромеите също не успели да се похвалят с някакви успехи. Накрая руския княз бил принуден на иска мир. Пратениците му предложили да предадат Дръстър, да освободят всички пленници и да напуснат българските земи. В замяна те поискали да не бъдат атакувани от „огненосните кораби“ на ромеите, да им бъдат предоставени хранителни запаси и руските търговци пак да бъдат приемани в Константинопол Василевса приел условията след сключването на договора двамата владетели се срещнали, след което русите отплавали за Киевска Русия. Светослав не могъл да се завърне в Киев.
Византийското пратеничество при печенегите, които трябвало да му издейства свободно преминаване, вероятно е настоявало и за още нещо. Тъй като в началото на 972 г. някъде край днепърските прагове печенезите устроили засада и успели да убият войнствения княз. По стара традиция ханът на печенегите направил от черепът на Светослав чаша. След смъртта на майка му Олга през 969 г. Светослав, който непрекъснато се намира далеч от своята столица с войската си, поверя управлението на Киев на своя по-голям син- Ярополк. Втория си син Олег изпраща да управлява териториите на древляните, а третия- малолетния Владимир, за управител на Новгород. Със смъртта на киевския княз започна период на междуособици. След смъртта на Светослав отношенията между Византия и Киевска Рус бавно се подобряват, стигайки се до покръстването на русите през 988 г. и изпращането редовно на варяжки дружини за попълване на известната Варяжка гвардия на императора.
