Каталанската рота

Всяка богата и уважаваща себе си държава притежава наемни войски, като допълнителни отряди към основните войски. Те са готови срещу щедро заплащане да отидат и на другия край на Земята, стига да им се плаща редовно. Проблемите започват ако поради ред причини това заплащане спре. Тогава обикновено се сменя бързо своя господар в името на по-богато заплащане. Наемните войски рядко  жертват, както войските, които се набират от местното население. Такива примери са наемните войски на Картаген срещу които се изправят римляните, варяжката гвардия на ромейските императори и в по-късният и период-Каталанската рота. В тази статия ще разкажа повече за тези арагонски авантюристи.  

До към XI век Византия е супер-сила, нейните сухопътни и морски войски доминират в Източното средиземноморие. Тя контролира търговските пътища и поради това в нейната хазна влизат огромни средства от порядъка на 7-8 млн. златни номизми годишно. За разлика от славния си период, XIV век се оказва началото на края за Визатия. Средствата които постъпват са едва милион номизми годишно, които се събират много трудно. Флота и армията не се справят с задачите си и често не съумяват да спрат външните агресори. Затова в този период василевсите прибягват до наемните войски, въпреки ограничените ресурси на отслабващата държава.

 През 1303 г. На трона на отслабената регионална сила Византия е император Андроник II Палеолог ( 1282-1328 ).По негово време Визатия затъва съвсем, армията е толкова намалена, че съседните държави се подиграват на империята. От могъществото на империята няма и следа, тя се е превърща в регионална сила. Въпреки това Византия все още разполага със значителни ресурси благодарение на които може да наеме чужди войски или поне отряди тъй като собствените войски почти липсват, а и не може да им се има доверие.

По това време ( 1303 ) империята е атакувана от нов ислямски нашественик-османските турци. Тези мюсюлмански войни и често бивши акрити нападат диво малоазиатските владения на Византия. Император Андроник II няма достатъчно сили за да се опълчи на турците. Той има обещание от аланите които по това време са съседи на османците, че ще помогнат на империята. Но при първият сблъсък с тях са разбити и бързо се оттеглят. В най-безнадеждният момент ( 1303 ) година императора получава неочаквано предложение от бившия рицар-тамплиер и авантюрист Роже де Флор за помощ срещу османските турци. Не виждайки друга възможност императора приел.

Предишната година Роже е събрал наемници в т.нар Каталанска рота, съставена главно от арагонски войници наречени алмогавари. Те се отличават като отлични войници, които се показват бойните си умения в християнската реконкиста на Пиринеите, срещу маврите, Латинската империя и сега в Палеологова Византия. Те са родом от планинските райони на Арагон, Навара и Каталуня. Вместо броня носят кожени жилетки и са въоръжени с две дродики ( копие) и къс остър меч. Алмоговарите участват във войната последвала Сицилианскатa вечерня, когато Педро III Арагонски започва бойни действия срещу Карл I Анжуски.

Te са елитна бойна единица известна с дисциплината, свирепостта и с успехите си срещу рицарите .Не се притесняват да влизат в бой срещу тежката рицарска конница, защото използват специални техници за неутрализирането им. След войната с Карл Анжуски ,те са останали без работа, затова Роже де Флор предлага на отчаяния василевс услугите си.  Каталанската рота пристига в Константинопол с 6500 души, Андроник II възлага всичките си надежда на каталаните и при пристигането им, според предварителната уговорка нарежда да се изплатят сумите за четири месеца напред. Дава за жена на Роже де Флор своята племенница Мария Асен, провъзгласява го за мега дукс, а по късно му дава титлата кесар.

В началото на 1304 г.  каталаните спасяват обсадената Филаделфия като разбиват турците и Роже де Флор влиза в града като победител. След победата си каталаните се отдават на грабежи и нападат както турци така и ромеи. Това внася допълнително смут в областта, в крайна сметка нападат византийска Магнезия. Зимата на 1304/5 прекарват в Галиполи. На следваща пролет трябва отново да заминават за Мала Азия. Напрежението между каталаните и императора постоянно расте, заради разюзданите им маниери и безчинства.

Съимператора Михаил IX е най-големият им противник. Стига се до там, че през 1305 г Роже де Флор е убит. Във Византия се надяват по този начин да се отърват от станалите неудобни наемници, но точно така отприщили гнева им. Така се разразява открита война между империята и каталаните. При крепостта Апрос подсилената войска с алани и турци на престолонаследника Михаил IX е разбита. Смелият съимператор е ранен и е принуден да се спаси. Цели две години каталаните мародерстват в Тракия. След като плячкосват всичко, което може да се вземе , каталаните през 1307 г. преминават Родопите и се установяват в Касандрия. Дори Света гора не е пощадена от мародерите, нападението им срещу Солун през 1308 г, е отблъснато.

През 1308 г. сменят работодателя си, аристократа без земи Карл Валоа. Но без да обръщат внимание на плановете му, каталаните нападат Тесалия. Там управлява Йоан II ( 1308-1318) внук на севастократор Йоан. който първоначално е под настойничеството на херцога на Атина Гуидо II де ла Рош.  Каталаните се възползват от слабата власт в Тесалия и се отдават на безгрижен живот цяла година на разноски на тесалийците. Съпротивата срещу тях е немислима. През пролетта на 1310 г. с помощта на тесалийски пари каталаните заминават за Гърция и се поставят на служба при херцога на Атина-Валтер. Но както преди с ромеите и сега се скарват с французите и резултата отново е открита война.

. Стига се до битката при Беотия през 1311 г. при която каталаните разбиват превъзхождащите френски сили. В битката пада убит херцог Валтер, заедно с други видни рицари. Вековното френско господство над Атина е сменено от каталанско за период от 70 години. С установяването на каталански контрол над Атина и Тива завършва дългото приключение на каталаните, започнало от Константинопол, Мала Азия, Тракия и Гърция. Тяхното княжество просъществува до 1388-1390 година, когато е превзето от Наварската рота на Педро Бордо, Хуан от Иртубия и техният съюзник Флоренция. Каталанската рота се явява през първото десетилетия на XIV век  най-голямата военна сила на изток, защото Византия била толкова слаба, че не може по никакъв начин да им се опълчи. Тази ромейска слабост се оказва фатална по време на засилващото се османско нашествие.

Източник Георгий Острогорски „История на Византийската държава“

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*