Битката при Анхиало и поражението на хан Телец

В средата на VIII век България изживява първата си сериозна криза, хановете се сменят често, управляващите родове също. От много години над България надвисва опасността от ромейско превземане. Между 756-775 император Константин V Копроним предприема девет похода срещу България, с цел да я унищожи веднъж завинаги и да отмие срамът на ромеите, от 680-681 г..  След разгром на византийците в проходът Верегава през 759 г. Константин се отказва от наказателни походи към България. Междувременно в България настъпват промени – започват нови междуособици,които издигат родът Угаин за сметка на Вокил. Хан Винех е убит и на негово място се възкачва хан Телец. Младият 30- годишен хан започва опустошителни нападения в Тракия. С тежковъоръжената си конница тормози ромейските селища и крепости в Източна Тракия.

Действията на младият хан автоматично нарушават подписаният по-рано мирен договор.  По същото време 762 г. около 200 хиляди славяни преминали от Балканския полуостров и се заселили край река Артана в Мала Азия. Причината за тяхното преселение трябва да се търси в гладните и неплодородни години. Ромейският василевс не седял със скръстени ръце,а действал светкавично. През 763 г. предприема вторият си поход срещу България по суша и море. Събира флот от 800 хеландии  (бойни кораби) на всяка от която имало по 12 коня, които потеглят от Константинопол към Дунавските устия. Самият император заминава за България, заедно с друга армия и към 16 юни пристига в Анхиало.  Хан Телец се изправя срещу ромеите с около 20 хиляди души. В станалото сражение на 30 юни 763 г.  близо до Анхиало, ромеите убедително побеждават българите. Мнозина знатни българи са пленени, а доста преминават на страната на врага.

Според Теофан Изповедник императорът „влачел в дървени окопи пленените българи, като заповядал да бъдат избити от гражданите извън Златните порта“.  Всъщност младият хан се  укрепва на възвишенията до днешен Айтос, но незнайно защо решава да ги напусне и да атакува фронтално. Данните за битката са противоречиви, което показва,че битката е била много кръвопролитна и двете страни са дали много жертви. Разбира се загубата на голям брой бойци се е отразява повече на младата Българска държава,  отколкото на Ромейската империя.,заради по-големия си човешки потенциал.

Българските конници не успяват да победят ромейските копиеносци, виждайки безнадеждното си състояние хан Телец бяга от полесражението. Това бягство му коства тронът – ханът, заедно с всичките боили, които го подкрепяли били избити.  На негово място се възкачва зетят на хан Кормисош – Сивин, който иска мир с Византия.  Въпреки сериозната криза от VIII век. България оцелява и в към края на века със сигурност излиза от нея и бавно минава в настъпление при хан Кардам и по-късно при Крум.

Източник  Васил Гюзелев „История на Средновековна България VII – XIV век“