Екзархатите

Завоеванията по времето на император Юстиниан ( 527-565 ) водят до превземането на цяла Италия, която отново става част от Римската империя. Освен Италия Велизарий и Нарзес успяват да завоюват Вандалското кралство в Северна Африка и части от кралството на Вестготите в Испания. Амбициите на Юстиниан са големи, но реалността е друга. Империята няма възможност да отдели достатъчно войски за тези области, които почти веднага са атакувани от различни племена. В Испания териториите бързо са загубени от вестготите, които си върнали териториите. В Италия и Африка положението било по-различно. На Апенинския полуостров се появяват Лангобардите-германско племе, което идва от север. Лангобардите започнали с лекота да отнемат италийските владения на Византия. За да запази владенията в Италия и Африка-император Маврикий създава две административни области- екзархати.  

В Италия е създаден Равенския екрзархат със столица Равена, а в Африка на териториите на бившето Вандалско кралство-Картагенски екзархат със столица Картаген. Равенския екзархат е създаден през 584 г. и просъществува до 751 г. когато е превзет от франките на Пипин Къси. Картагенския екзархат е създаден между 585-590 г, до 698 г, когато е превзет от арабите. Екзархатите се управлявали от специално лице назначено от императора носеща титлата екзарх. В негови ръце са гражданската и военната власт. Равенския екзархат е разделен на херцогства:Рим, Венетия, Калабрия, Неапол, Перуджа,  Пентаполис и други.Картагенския екзархат почти през цялото си съществуване не се променя с малки изключения. Когато Триполитания се отделя от екзархата и преминава към Египет. Двете Мавритании се сливат за да образуват новата провинция-Мавритания Прима.

Към екзархата на Африка влизат Балеарските острови, Сицилия, Корсика и Сардиния. Повечето територии на екзархата на Равена е съставен от крайбрежни градове, които по-лесно могли да се защитят от силния ромейски флот. Вътрешните територии са в ръцете на лангобардите. Херцогство Рим, което е част от Равенския екзархат, заедно с папата са длъжни да се подчиняват на екзарха и съответно на императора.  Отношенията между Византия и папата са доста динамични и невинаги добри. Папата често не следва ромейската политика и даже се опитва да отлъчва императорите, които оказват подкрепа на монофизитите.

Стига се до там, че папа Мартин I е арестуван по заповед на император Констант II около 655 г.и е заточен, заради религиозни спорове. А един от екзарсите на Картаген- Грегорий се разбунтува срещу централната власт отново по времето на император Констант II. Грегорий пада убит в битка с настъпващите араби.  Империята няма възможност да изпраща постоянно войска в Италия. В началото действително заради нашествията на лангобардите се създават местни военни части въоръжавани с пари от Константинопол. По-късно отрядите се въоръжават изцяло на издръжката на местните. Тези отряди формират т.нар.  „exercitus romanae militae”.

През 608 г, от Картаген потегля младия Ираклий,който организира бунт заминава за столицата Константинопол и скоро сваля император Фока Екзархатите се оказват много успешна формула от която почерпил идея Ираклий, когато създал темите. Но за съжаление те са обречени заради географското си разположение. Екзархата на Картаген приключва своето съществуване през 698 г, когато арабите превземат областта, а Равенския пада под властта на франките през 751 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*