Ромейски титли

Византийската империя има сложна система от аристократични титли, наследени от римската империя. На върха на пирамидата стои върховния владетел император ( автократор), под него в йерархията има множество служители и съдебни функционери. Съществуват голям брой титли, които императорът дава на поданиците си или чужди владетели. В течение на повече от хиляда години от съществуването на империята са приемани и забравяни различни титли, някои от които губят престижа си. През домината. титлите претърпяват промени, които не се случват от времето на принципата.

По време на управлението на император Ираклий през VII в ,много от титлите са остарели. Император Алексий I Комнин променя драстично титлите, но някои се запазват до края на империята през 1453 г. Пo време на принципата и домината ( I-VI в.) империята използва титли със строго разделение на гражданска и военна власт. С арабското нашествие през VII в. Когато се губят много територии, системата изчезва и през класическия период ( VIII-XI) се появява нова система от титли. Династията Комнини наново реорганизира системата след катастрофалните загуби през XI в. Накрая царуването на Палеолозите води до там, че известните титли губят славата си и не значат почти нищо.

Титли използвани от императорите-  

–Василевс-гръцката дума за суверен, който означа, всеки владетел в гръко-говорящите провинции на империята. През 629 г Ираклий приема титлата и я заменя със старата латинска титла „август“.  Също така Ираклий използва титлата „автократор“ (самодържец).  Византийците пазят названието „василевс“ сред Християнските владетели, изключително само за императора в Константинопол и наричат западните владетели с латинското “rex”–крал. Женската форма василиса се отнася за императрица. Императриците са наричани също „аугуста“ и „кирия“ госпожа. Наследството от баща на син никога не е узаконено,  тъй като императорът в Римската империя е обявяван от Сената пръв сред равни. Тази традиция е здраво вкоренена по време на Републиката. Много императори обявяват синовете си за наследници на трона, докато са още  невръстни деца. По този начин си осигуряват продължение на династията. В някои случаи василевсите се женят за вдовицата на предишния император след като е убит или заточен в манастир ,а и за да легитимира властта си. Няколко императори са детронирани заради неадекватни реакции при военно поражение.  

Багренородни-на гръцки ( порфирогенетос) „роден в пурпур, е прозвище към името на византийските императори. Означава престолонаследник, роден след коронясването на своя баща. Прозвището е  важно, когато владетелят има повече синове от няколко съпруги. Думата багренородни идва от пурпурната зала във византийския императорски дворец. Багренородни се зоват императорите Василий II и Константин VII.

 Автократор-“самодържец“, еквивалент на титлата император.

Титли използвани от императорското семейство-

Деспот-“господар“, тази титла е използвана от императорите от времето на Юстиниан I и е въпрос на чест да я получат синовете на властващите императори. Много деспоти са изобразени на златни монети, през XII император Манул I Комнин разпорежда титлата деспот да бъде най-високата след императорската. Първият чужденец деспот е Бела III от Унгария, което означава, че Византия приемала унгарските владетели за равностойни. В по-късните време деспота е собственик на територия наречена деспотство, например Деспотство Морея. Женската форма е деспина, което се използва за императрица.

Севастократор-“блажен господар“, титла създадена от Алексий I Комнин. Първият севастократор е Исак, брата на Алексий I Комнин. Титлата се използва в България по време на Второто българско царство и в Сърбия при царете Стефан Душан и Стефан Урош. Тя е втората по-значение след василевса, доста по-късно е изместена на трето място от титлата „деспот“. Севастократорът носи корона (диадема), а на облеклото му имало изобразени двуглави орли, за да се подчертае, че неговата титла е близка до императорската. Носи сини обувки, тъй като червените са запазени за василевса.

Титлата „севастократор“ не се наследявала, а се дава от императора на негови близки роднини или на независими едри феодали.  Кесар-първоначалното наименование е „цезар“ по време на Републиката и империята.Tитлата се използва за съимператор или наследник. Когато Алексей I Комнин създава севастократора кесарят отива на трето място и на четвърто след появата на деспот.

През 705 г. Император Юстиниан II награждава българския хан Тервел с титлата кесар. Титлата отива в българската йерархия и така се появява по-късната титла „цар“ ( от латински на български към руски и сръбски).Андроник II Палеолог титилува Роже де Флор-водач на каталаните кесар през 1304 г.  Нобилисимус-от латински „най-знатния“ се дава на най-близките роднини на ромейския император, подчинена само на кесара. По време на Комнините, титлата е добавяна официални за чужди посланици. Титлата протонобелисимус е създадена за да я замести .Във времената на Палеолозите съвсем загубила значението си като накрая просто се превърнала в чиновническа титла.

Куропалат-от латински „пазач на двореца“. Появява се по времето на император Юстиниан I, носителят на титлата е управителя на императорския дворец. През 552 г Юстиниан I дава титлата на племенника си Юстин II. Обикновено се дава на членове от императорското семейство, но и на важни чуждестранни владетели, особено на владетелите на Кавказ.

Севаст-висша титла използвана от някои средновековни балкански държави. Първоначално във Византия се е носи само от императорите и отговаря на латинската Augustos. При Алексей I Комнин, значението и е разширено.  Давана е на императорския брат-Никифор, велик друнгарий на флота. През XII титлата се раздава смело и се превъръща в почетно звание за цяло съсловие от благородници. В средновековна Сърбия титлата се дава за особени заслуги. В България със Севаст се титулуват управителите на области.

Дворцови титли от VIII–XI

-Проедрос-на гръцки „президент“, първоначално пазена за евнусите. През XI век е разширена и се използвала от специални военни служители

 Магистър-в ранните вековете на Византия това e “magister officiorum”,който е един от най-висшите служители. Службата на магистъра е въведена за първи път по времето на император Константин I. Постепенно задълженията на магистъра отпадат един по един, но титлата остава уважавана.

 Вестарх-въвежда се през втората половина на X в. За евнуси които  се издигат високо в йерархията, оцелява до XII век. Титлата е свързана с императорския гардероб.

 Вест-високо почетно звание, измислено от император Йоан I Цимисхи. Присъжда се на евнуси и не евнуси и оцеляла до XII в. Титлата „вест“ е свързана с „вестарха“.

Антипат-гръцкия вариант на „проконсул“ и най-високата титла за провинциалните губернатори. Оцелява при създаването на „темната организация“ до IX в. През XI в. се създава вариант протоантипат, за да се противопостави на упадъка на титлата. В крайна сметка и двете титли изчезват в края на XII в.

Патриций-взаимствана от периода на Републиката и продължена от Константин Велики, като най-високата благородническа титла. Остава една от най-високите титли до изчезването си през Комниновият период. Присъжда се  на високи длъжностни лица, включително чужди владетели и скопци.

Протоспарий-“главният спарий“, както показва името първоначално титлата се  заема от лидера на спариите  (носители на меча) телохранителите на императора. По-късно се превръща в една от най-често срещаните дворцови титли, които могат да се дават, като например логотета, командира на имперската тагма. Титлата оцеляла до Палеолозите, когато се смъкнава до незавидното 35 място в йерархията.

 Василикос мандатор-имперския вестоносец.

Примикюр-длъжност отговаряща на началник на различни служби в империята.

Паракикомен-в превод от гръцки означава „този, който спи до императора е дворцова длъжност във Византия предоставяна на охранителя на василевса. Първите сигурни данни за съществуването на титлата са от последната четвърт на VIII, a последните от XIVв. Придобива голямо значение през X в. Когато фактически паракикомените оказват голямо влияние върху императорите. Такива паракикомени са Йосиф Вринга и Василий Лакапин. Преди тях на тази длъжност бил Василий Македонец, преди да стане император.

Край на първа част