Превземането на Солун

904 г, е черна за ромейската история поради превземането на втория по важност град в империята –Солун. Сарацински пирати командвани от гръцкия ренегат Лъв Триаполит, обсажда с флота си града на „Свети Димитър“. Обсадата на града е по време на поредната жестока война между ромеи и араби.  Градът издържа множество обсади на славяни и авари, не издържа пред арабските пирати и тяхната хитрост. 

Сарацините отдавна дебнат подходящ случай за да нападнат и евентуално да покорят крайбрежните богати градове на империята – Солун, Константинопол. Удачният момент се появява през 904 г, когато империята воюва на два фронта – на балканите с българския цар Симеон и от друга с арабите.  По това време в Солун няма достатъчно войска и има пререкания между съюзниците им (славяните).  Пиратите идват от Египет и Сирия, водят със себе си и етиопци ,които са готови на всичко за богата плячка. Техният командир Лъв Триполит е византиец по народност, но при една обсада попада в плен, сменя вярата си, той става ревностен защитник на арабската кауза. Често Лъв си сътрудничи с друг ромейски ренегат – Дамян от Тарс. нападайки ромейски градове и кораби.  

През лятото на 904 г. Лъв се оказва начело на флотилия от 54 кораба. Първоначалната цел на арабите е самата столица, но вероятно отличната защитата и силния флот ги отказват. Успели да превземат единствено Абидос на отсрещния бяг на Дарданелите. Император Лъв VI Философ им изпраща ромейски флот начело с друнгаря Евстатий Аргир, които трябва да отблъсне сарацините. Само, че той не се решава на генерално сражение.

Той е сменен от Химерий, но дори и той не успява да спре, това, което предстояло да се случи на Солун – превземане и плячкосване.  Лъв Триаполит  решава на всяка цена да плячкоса ромейски градове, затова се насочва към Солун. Ромеите следят внимателно маневрите на ренегата и изпращат доверен човек в Солун – Петронас , той трябва да оглави защитата. Скоро е сменен от Лъв, който е обявен за стратег на Солун. Лъв очаква пристигането на още един доверен човек – Никита, при пристигането на му при нещастен случай стратегът Лъв се контузва и не може да изпълнява задълженията си.

.  Доколкото могат жителите на града започват да се подготвят за приближаваща опасност, поправят градските стени издържали много обсади но по суша. Проблемът е,че по море Солун може лесно да бъде превзет. Сарацините знаят тази важна подробност и точно там целят да ударят. Стратегът разпраща вестоносци в околностите за да се съберат всички мъже годни да боравят с оръжие.  Привикани са съседните „съюзни“ славянски племена. Но те  не изпращат достатъчно хора.  

В началото имат като идея да използват морето като защита, наводнявайки стари постройки от елинско време, с което ще да блокират напредването на пиратите. Но смяната на стратега осуетява плановете, а новия се заема с подсилване на стената. Солунчани не успяват да подсилят достатъчно защитата на града,  когато мюсюлманските кораби се появяват на хоризонта. Това стана на 29 юли 904 г.

В началото те единствено акостират но се колебаят как точно да атакуват виждайки големия и защитен Солун. След краткото колебания атакуват стените, опитвайки се да се изкачат със стълби. Естествено не им провървяло и на другия ден опитват друга стратегия, включват и каменометни машини, по-късно запалват една от портите, (портите се делят на външна и вътрешна) Вътрешната е дървена,а външната метална. Те запалват металната, която се нагорещява и е съборена.

Дотогава гражданите смело отблъскват атаките, но при падането на вратата се стъписват. Сарацините не успяват да се възползват, те решават да направят последен опит да проникнат, ако и той се не успеел,  да се оттеглят. Какво всъщност правят? Запалват навсякъде огньове и превръщат корабите си в обсадни машини. Това съвсем смущава ромеите. Арабите намират слабо място в стената откъм морето и успяват да я изкачат,  макар и колебливо. Избиват останалите на стената и отварят главната порта.

С нахълтването на сарацините в Солун, започва голяма сеч, мъже, жени деца са изклани безмилостно.  Мнозина стават храна за мечовете на сарацините, авторът на историята за обсадата Йоан Каминат се  спасява заедно със семейството си, благодарение на богат откуп. Но са продадени в робство, заедно с други граждани и отведени чак в Египет. След плячкосването  на Солун българският цар Симеон се опитва да заграби града, но не успява . Ромеите го изпреварват и плащат огромен откуп за да си върнат града и пленниците.