Дипломатически победи на Източната Римска империя

   Като приемник на класическата Римска империя, Византия наследява всички нейни аспекти, опирайки се на няколко основни стълба, които създават нейната легендарна хегемония. Това са античното наследството в което разбира се влиза римското право, армията, която еволюира непрекъснато, християнството, което доста се променя от ранният си период, икономиката, която няма конкурент поне до XII век и дипломацията. Дипломацията е второто оръжие на империята, което често без излишни кръвопролития и загуба на човешки ресурс, спасява държавата от напрегнати моменти. В тази статия ще разгледаме най-известните и блестящи успехи на ромейската дипломация. Някои дипломатически успехи я измъкват от силни врагове, други докарват луксозни стоки в империята, създават нова азбука или вдигат неочаквани въстание.   

Още от времето на Републиката или Принципата, Рим използва дипломацията като оръжие за справяне с външни опасности. Константинопол като достоен приемник на римските дипломатически традиции доразвива тази идея вкарвайки нови свежи идеи и принципи. Заради голямата си площ и стратегическо място на картата на Европа и Азия, Източната Римска империя зависи от дипломацията, защото воюването на два фронта е рисковано и невинаги ефективно средство. Затова в помощ влиза дипломацията, която понякога изиграва много по-добра роля от редовната имперска армия. Заобиколена буквално от врагове опитващи да отхапят парче от ромейската територия, дипломацията успява да парира опитите за дестабилизация на

империята и дава възможност да набавяне на информация за съседните държави. 

  Противно на мнението, че след  Николо Макиевели и Карл фон Клаузевиц, политиката и война се сливат в едно цяло – ромейската дипломация опровергава този мит. Разполагайки с тнар. “Scrinium barbacorum” или „Бюро за варварите“, което първо е описано в късноантичният извор “Notitia[1] Dignitatum”, управляван от “magister officiorum[2]”. Западните държави нямат еквивалент на ромейската дипломация, освен службите на Папството.

Икономическият шпионаж на император Юстиниан

Коприната винаги е била луксозен и скъп материал за изработка на дрехи в Римската империя. По времето на Принципата тя достига само до висшите кръгове, обикновените граждани не могат да си я позволят за разлика от лена и вълната. Богатите граждани имат възможност и я внасят от далечни страни като Китай и Индия. Самата изработка на коприната е трудоемък процес, който я оскъпява допълнително. За да достигне до земите на империята минава през много територии, които още повече оскъпяват цената. Излизайки от Китай керваните с ценната стока навлизат в земите на Партското царство, а от III век Сасанидска Персия. Честите конфликти с тях създават проблеми с доставките на коприна и други ценни стоки. Голямата цена удря директно ромейската икономика.

---

[1] Късноантичен документ описващ подробно административната организация на Източната и Западната империя.

[2] Висока административна длъжност отговаряща първоначално за охраната на императорският дворец заедно със “Scholae Palatinae”. В ранният и класическият период на Византия отговаря за дипломатическите  отношения между империята и съседните държави, начело на т.нар. “Бюро за варварите“. Отговаря и за преводи с чужди делегации.

Ромеите се опитват да заобиколят персите по море плавайки в Индийският океан, но там отново  сасанидите са господари и идеята се проваля. Друга идея е да се мине отвъд земите на сасанидите през земите на тюрките като се тръгне от Кримският полуостров. Това е една от причините ромеите да пазят ревниво Херсонес. Този план е изоставен, защото пътя се удължава неимоверно.

Тази практика продължава до VI век когато император Юстиниан разбира, че купуване на коприна чрез посредничество на сасанидите не може да продължи. Ромейският император Юстиниан отказва да плаща на персите за коприна, а през 551 г. при него се явяват монаси от Несторианската църква. Те проповядват в далечен Китай, знаят маршрута до там и познават местните. Предлагат на Юстиниан да заминат за Китай с мисия да се опитат да разгадаят тайната на производство на коприна. Императора приема охотно като обещава, че ще финансира пътуването им. За да не бъдат заловени те поемат по пътя покрай Черно море, поемайки след това към Задкавказието, Касписко море. След около две години монасите се връщат в столицата Константинопол, заедно с ценна находка – яйца от копринена пеперуда, скрити в техните бамбукови тояги.

   Малко след завръщането на монасите в столицата, започва произвеждане на собствена ромейска коприна. Центрове на производство на коприна се появяват в Константинопол, Бейрут, Антиохия и други. В началото ромейската коприна е далеч от качеството на китайската, но с течение на години качеството се подобрява. Този своеобразен икономически шпионаж на Византия е смятан за един от най-успешните пробиви в ромейската дипломация, защото до 1204 г. империята държи монопола върху производството на коприна в Европа.

Съюзът между Ираклий и Кубрат

VII век е съдбовен за развитието на Византия, заради последните опити на сасанидите за натиск срещу империята и арабските нашествия. По тази причина империята търси трескаво съюзници. Намира съюзник в лицето на българите уногундури живеещи в степите на днешна Украйна. През 619 г. в Константинопол, Ираклий сключва съюз с владетелят българите Органа, който е заедно с младият си племенник Кубрат от рода Дуло. Кубрат остава в столицата Константинопол, защото е опасно да се завърне в родината си. В Новият Рим приема ромейските маниери, има твърдения, че е приел християнството. По време на престоя си в столицата се създава голямо приятелство между Кубрат и Ираклий. Ромеите знаят смятат, че един ден Кубрат ще стане владетел на българите и по тази причина се грижат за приятелството си с тях. Възнамеряват да ги ползват като преден мост срещу врагове, които често се появяват от север.

  През 632 г. когато Кубрат става владетел на българите, създава Стара Велика България и подписва мирен договор с император Ираклий в Константинопол. Става ясно, че ромеите не бъркат за преценката си относно Кубрат. За да стане още по-близък съюза с българите, Кубрат получава титлата „патриций“.  Приятелството между България и Източната Римска империя се оказва много ценно, защото когато Ираклий умира през 641 г. Кубрат оказва много силна подкрепа на втората съпруга на Ираклий – Мартина, която желае да види сина си на ромейският трон. До края на живота си, той остава верен на съюза с империята.  

За зла участ на българите и успех на ромейската дипломация, България поема един от първите удари на арабите, заради специфичното си географско разположение. Това се случва през 648 г. когато една голяма арабска армия преминава Кавказките проходи нахлува в територията на Стара Велика България. Арабската войска е разбита, но тази битка сериозно разклаща отбранителните способности на България, които скоро се разделят на три. Известна част от тях предвождана от най-големият син на Кубрат – Батбаян са покорени от хазарите, Котраг се отправя на север по устието на река Волга, а Аспарух тръгна към балканският територии на ромеите. Съюзът с Кубрат и Стара Велика България е още един пример за отличната дипломатическа игра на ромеите.

Помощта на Тервел при обсадата на Константинопол от арабите (717 – 718)

  Ромейската столица преживява много обсади, но малко от тях са наистина критични.  Една сериозна обсада е арабската  от 717-718 г. Огромните арабски пълчища обграждат по суша и море за втори път след 674 г. Константинопол. Моментът е много критичен за империята, защото евентуално превземане на столицата би означава край на Византия. Затова осланяйки се на договора с българите и Тервел от 716 г., император Лъв III Исавър изпраща пратеници в България да молят за помощ и далновидният Тервел веднага изпраща помощ.   Тайното оръжие на ромеите т.нар „гръцки огън[1]“ изгаря голям част от арабският флот, но войската на сушата остава на пред стените на столицата. Българската конница успява да атакува в гръб арабите, които от обсаждащи се превръщат в обсадени. Те се принуждават да изкопаят ров, който да ги пази от

---

[1] Течна смес, използвана от Източната Римска империя с, която изгаря вражески кораби. Изобретена е през 674 г. от сирийският изобретател Калиник. Често „гръцкия огън“ е наричан супер-оръжие на Средновековието.

българските атаки. За лош късмет на арабите, зимата на 717-718 се оказва много сурова и в комбинация с големият глад сред мюсюлманските войски. Арабите се принуждават да дадат генерално сражение на българите през лятото на 718 г. В тази битка те са победени окончателно и арабският предводител Маслама Ибн Абдел-Малик се оттегля. При отстъплението арабите губят още  кораби, заради силна буря. Само няколко кораба се добират до Сирия. Бързата реакция на ромейската дипломация спасява империята и спира мюсюлманите в региона за около шест века.

Въстанието на Тома Славянина и помощта на Омуртаг През IX век Византия е раздирана от иконоборска[1] криза, която разделя ромейското общество на иконопочитатели и иконоборци. Тази криза създава предпоставки за избухването на междуособици. Точно това се случва след убийството на император Лъв V Арменец през 821 г. Новият император

---

[1] Религиозно-политическо течение в християнството през VIII и IX, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклонничество преклонение пред икони и реликви, а също и прекаленото им комерсиализиране.

Михаил II не успява да събере пълна подкрепа от всички теми на империята. В Мала Азия избухва въстание начело с Тома Славяна[1] през 821 г, който събира разнородна армия, обявявайки се защитник на бедните и иконопочитател,  имайки за цел свалянето на новият император.  Ромейският ренегат успява да спечели подкрепата на арабският халиф Ал-Мамун,  който позволява Тома да бъде коронован  от патриарха на Антиохия под името Константин VI. Давайки своята подкрепа за ромейският претендент, халифа разчита, че ще се намесва в делата на империята.

Благодарение на тема Кивириотон, въстаническата армия успява да се сдобие с флот и да се прехвърли на Балканският полуостров през 821 г. Тома присъединява към своята кауза иконопочитателското население от Тракия и Македония. Обсажда столицата почти година, но така и не успява да я превземе. В този период ромейската дипломация се задейства свързвайки се с българският владетел Омуртаг, осланяйки се на мирният договор от 716 г. подписан от предходният Лъв V Арменец. Ситуацията е много сходна с тази от 717-718 г. с разликата, през 821 г. столицата е обсадена от свои хора, а арабите са само кукловоди. Те нямат вече този ресурс за директна намеса във Византия, чрез военна сила.

  Виждайки появата на българските сили при до Хераклея, Тома е принуден да свали обсадата и да атакува. По време на разразилата се битка голяма част от въстаническата армия е разбита, оцелелите заедно с Тома бягат към Аркадианопол. Българският владетел Омуртаг се оттегля победоносно с богата плячка, гордеейки се с победата. Премахнал сериозната опасност ромейският василевс Михаил II контра-атакува обсаждайки Тома в

---

[1] Висш пълководец от славянски произход, турмах на малоазийските федерати, управител на областта и приятел на покойният император.

Акадианопол.  Обсадата се проточва и условията се влошават за местното население, което започва да негодува от продължителните бойни действия. Населението се вдига срещу ренегата и го предава на законният владетел.

Михаил II унижава публично Тома стъпвайки върху шията му, после е измъчван и убит бавно – крайниците са му отрязани и накрая е набит на кол. Такова е наказанието по това време на предателство срещу императора и империята.

Мисиите на Константин-Кирил Философ и Методий

  С преодоляването на иконоборската криза в средата на IX век, към Източната Римска империя се откриват нови хоризонти, която се връща към европейската политика с нов подход. IX век е столетие на религиозните спорове, на триезичните догми и търсене на нови съюзници. Централната власт в Константинопол разбира, че може да влияе на съседните народи посредством религия и книжовност.  Под този диктат се случват мисиите на Константин и брат му Методий.

Книжовните и религиозните мисии на братята Константин-Кирил Философ и Методий са пример за успешна ромейска дипломация. Техните мисии при различни народи са толкова успешни, защото резултатите им са живи и днес. С познанията си по различни езици, църковно, светско образование, включително и умения по риторика, може да накарат дори съвременните дипломати да завидят на техните умения и познания.

През 855 г. се появява прекрасна възможност за Константин да покаже своите умения и познания, чрез мисия в Багдад при сарацините, заедно с бъдещият патриарх Фотий. Арабският халиф Мутавакил (847-861) смята, че неговата държава е най-силната във военно и политическо отношение. Затова решава, да докаже, своето културно и религиозно надмощие над християнска Византия и с високомерно послание до ромейският василевс. Кани представители от християнската църква за участие в религиозен диспут. Де факто отправянето на такова послание е форма за установяване на дипломатически контакт според епохата.

   Император Михаил II изпраща бъдещият патриарх Фотий, който взима със себе си Константин. Там двамата водят оживени диспути по религиозни, военни и книжовни теми. Младият Константин успява да спечели доверието и уважението на мюсюлманската интелигенция показвайки познания по Корана. Накрая двамата ромейски дипломати успяват да издействат освобождаването на християнски пленници.  Първият успех на по-големият брат е безспорен, който му отваря пътя към други мисии.  

   През 860 г. Константин – Кирил Философ заминава за Хазарското ханство в Крим със задачата да помогне на хагана срещу появата на мюсюлмански и юдейски мисионери. Този път Кирил взима със себе си брат си Методий, заедно те трябва да приобщят населението на Хазарският хаганат към Константинополската църква и още по-тясно да ги обвържат с политиката на империята. По време на престоя си в хаганата, двамата братя откриват мощите на свети Климент Римски. Константин води успешни дебати с юдейските водачи, като доказва християнското превъзходство. И тук успява да издейства освобождаването на голям брой християнски пленници. За съжаление двамата братя не успяват да обърнат изцяло хазарите в лоното на християнството, но откриването на светите мощи и връщането в ромейската сфера на влияние, се счита за успех на ромейската дипломация.  

Непосредствено след мисията при хазарите братята има нова при аланите в опит да изкоренят остатъци от езически ритуали. Мисията е в близост до Херсон, където, заради оскъдните данни няма много информация как се е развива мисията. Това, което се знае е, че Кирил и Методий успяват да прекратят стар езически ритуал при който се принася жертва на голям дъб.

  През 862 г. заминават за може би най-известната си мисия – във Великоморавия. Заръката на императора Михаил II  и желанието на великоморавският княз Ростислав е да разпространят християнство на славянски език. Установявайки се във столицата Велеград създават духовно училище, където се обучават бъдещи свещеници и превеждат богослужебни книги. В тази мисия се ражда първата славянска азбука – глаголицата. Успявайки да направят пробив в „триезичната догма“, Кирил и Методий влизат в конфликт с католическото немско духовенство. Те оставят във Великоморавия до 865 г. където заминават за Рим за да се срещнат с папата в Рим.  

  Преди да достигнат Рим братята имат мисия в Панония (867) по разпространение на новата славянска азбука и християнството. Там също основават духовно училище. Същата година имат диспут венецианските първенци по повод триезичната догма. Братята защитават правото на славяните да имат собствена азбука. Най-накрая през 867 г. Кирил и Методий достигат Рим, където са посрещнати от папа Адриан II. Светите братя заедно със своите ученици даряват мощите на свети Климент Римски. Папа Адриан II освещава глаголическите книги, като позволява да се отслужват литургии в храмовете на славянски, освен на гръцки и латински. Славянският език е обявен за равнопоставен на латинският и гръцкият. За съжаление Кирил няма възможност дълго да се радва на своето дело и докато е в Рим заболява и умира през 869 г. където е и погребан. Неговият брат Методий поема нелеката книжовна задача.

     

Край на I част

Използвана литература:

1. Георгий Острогорски „История на Византийската държава“
2. Васил Гюзелев „История на Средновековна България“
3. Василка Тъпкова – Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов „Византия и византийският свят“.