Максимиан Равенски

 Всеки турист посетил Равена в Италия посещава и базиликата „Сан Витале“, възхищавайки се архитектурата на църквата. Но това, което най-много привлича туристите в „Сан Витале“ са оцелелите  мозайки, които са типични за римското изкуство. Почти цялата вътрешност на базиликата е украсена с тези мозайки, изобразяващи сцени от Старият завет. Но две от тях будят най-голяма възхита при съзерцаване – това са изображенията на император Юстиниан и неговата съпруга Теодора.

   Тези две отделни мозайки успяват да пресъздават по възхитителен начин пищността на Източната Римска империя и нейният имперски двор. В едната императрицата е заобиколена от своите придворни дами, заедно със членове на имперският двор. Другата мозайка е със самият император и своите офицери, както и църковният клир. Има една фигура, която стои отляво на Юстиниан. Този човек въплъщава могъществото на християнската църква през VI век.

  Но кой е този човек, как е стигнал до увековечаване в мозайката? Това е епископ Максимиан, най-известният църковен глава на Равена и целият Апенински полуостров, през по-голямата част на VI век.  Равена през VI век е могъщ град, бивша столица на Западната Римска империя. Още преди залеза на старият Рим, Равена се издига като достойна столица. Като такава продължава да носи в себе си белезите на имперската власт – много разкошни дворци и църкви се издигат в града. През VI-VII век Равена е административен център на римската власт в Апенинският полуостров (Равенски екзархат). През 476 година е свален последният западно римски император Ромул Августул, християнството не изчезва, а напротив продължава да се разпространява. Равена продължава да бъде център на Италия управлявана от Одоакър и по-късно Теодорих Велики.

Като изповядващи арианството – едно от теченията на християнството, готите са благосклонно настроени към местното заварено население. Църковната власт на града е в ръцете на епископи, които имат дълга традиция още от времето на император Септимий Север. За първи глава на християните в Равена се смята Аполинарий Равенски. Въпреки смяната на много владетели  Равена остава християнска, макар и арианска.  Но нека се върнем към Максимиан, как той се изкачва толкова високо в църковната йерархия? Максимиан е роден през 499 в град Пола (днешна Пула, Хърватия). В края на V век Пола е в Истрия, която пък е в кралството на Одоакър.  Според историка Андреас Агнелос от Равена живял през IX век, описва в своята творба “Liber pontificalis ecclesiae Ravennatis” (Книга на понтификатите от Равенската църква). Щастието се усмихва един ден на дяконът от Пола – Максимиан, който открива заровена амфора пълна със златни солиди.

Първоначалната радост на дяконът бързо се изпарява, защото не знае къде да скрие богатството, все пак живее в смутно време и златото бързо изчезва. Затова измисля малко гнусен, но хитроумен план как да скрие голямото състояние. Скрива златните монети в стомаха на убита крава, смятайки, че парите са на сигурно място. Поръчва обущари да му направят хубави ботуши от козя кожа като ги пълни със солиди. Не е ясно какво планира, но решава да отиде до Константинопол дарявайки цялото богатство на император Юстиниан (най-вероятно оставя нещо и за себе си). Юстиниан е силно впечатлен от постъпката на дякона, но го пита дали няма още от златото. Още злато няма, защото Максимиан има като идея да впечатли императора – и успява. Заради постъпката му Юстиниан се чуди как да го възнагради с награда достойна за вярата му.

Втори път късмета се усмихва на дяконът – старият епископ на град Равена, Виктор умира. Гражданите поискват от императора да им прати нов епископ, комуто ще служат вярно както на него, някой вярващ човек. След известно обмисляне, Юстиниан се сеща за щедрият дякон от Пола. Той възлaга на папа Вигилий да издигне в сан Максимиан, който ще бъде новият епископ на Равена. Всъщност в този момент отношенията между Юстиниан и папа Вигилий за обтегнати, заради църковните въпроси свързани с монофизити и несторианци. Папа Вигилий буквално е арестуван и отведен от историческият център на Рим – Трастевере за Константинопол след литургия през 545 г. Нямайки избор  на 4 октомври 546 г. папа Вигилий ръкополага в Петра Максимиан  като двадесет и шести епископ на Равена. След ръкополагането новият епископ поема към Равена за да се запознае с паството си. Неочаквано и за самият него, гражданите на Равена отказват да се запознаят с новият си духовен водач, както не го допускат в пределите на града.  Епископът е принуден да приеме временното положение, като отсяда в два различни двореца –  построен от епископ Унимундус от времето на великият готски владетел Теодорих и епископският дворец към църквата „Свети Георги“.

    Максимиан Равенски прави пробив след като кани на няколко пъти първенците на града на официални празненства. Разбира се тези гощавки не минават без подаръци от страна на епископа. Първенците на града се впечатляват от финансовите възможности на новият духовен водач, който не се колебае по всякакъв начин да се хареса на паството си. След известно колебание и дебати, първенците на града взимат решение да допуснат най-накрая Максимиан в Равена. Допускането му в града е доста помпозно, но е типично за лице с толкова висок сан в църковната йерархия. Лично е посрещнат от всички, заедно с войници, носещи вексилиуми и кръстове. Всички се покланят целувайки обущата му и приемайки го като духовен водач.

Въпреки първоначалното недоверие с, което е посрещнат към Максимиан, новият епископ се оказва идеалният човек за този пост. Опирайки се на високият си пост и голямо доверие от страна на императора. Максимиан започва голяма строителна кампания, непозната в Равена от много години. Той довършва базиликата „Сан Витале“ започната още при епископ Еклесий, постоява базиликата „Сан Аполинаре ин Класе“ и още много църкви между, които е „Санта Мария Формоса“ в своят роден град. Започва преразглеждане на свещените богослужебни книги, както и тяхното редактиране и превеждане от гръцки на латински. Книжовната дейност на Максимиан се разпространява из целият Апенински полуостров и извън него както в случая с Истрия. Максимиан украсява богато църквата в Равена построена в чест на свети Андрей. Прави опит да докара тленните останки на апостола от Петра в Равена, но Юстиниан го спира с думите „Единият брат пази Рим, нека другият брат да пази Вторият Рим“. Влиянието на епископа е доста голямо и той става втори след папата в Рим. Много от църковните дела се взимат след обмисляне с епископа в Равена.

    Между 547 – 549 Максимиан приема титлата „архиепископ“, той е първият епископ, който я използва. По това време архиепископ няма значението, което приема през Средновековието или по-късно. Означава единствено, че оглавява Равенският Диоцез.  Въпреки високият си пост, който предполага смиреност и отказ от разкош, Максимиан е  ценител на луксозните стоки, доказателство е запазеният му архиепископски трон. Креслото е изработено от дърво обковано със слонова кост, върху която са изобразени различни библейски сцени. Тронът е изработен в стила на ранното християнство и римското изкуство. Има теории, че в Максимиан е съсредоточена не само религиозната, но и политическата власт върху цяла Италия.

От същият историк Андреас Агнелос от Равена получаваме сведения за изхода на битката при Млечната планина (552). Където е убит готският вожд Тея, с което се слага край на Готската война. Тази битка  е част от Юстиниановите войни за връщане на загубените територии на запад. Битката е спечелена от евнуха Нарзес, който успява да убие Тея. След битката Нарзес заедно със своите воини влиза като победил в Равена, където е посрещнат от Максимиан. Малко по-късно след битката в самият град Равена се появяват манихеи, което е много любопитно имайки предвид статуса на града.    Епископ Максимиан умира на 22 февруари 556 г. погребан е в базиликата „Свети Андрей“, където останките му стоят до 1809, след това е преместен в базиликата „Сан Витале“. Образът му е обезсмъртен, заедно със Юстиниан и Теодора в изящните мозайки, които са оцелели и до днес.