Евнухът като феномен в римският свят

Евнусите са едни от най-загадъчните и може би създаващи интерес, служители на римските императори. Странни за повечето хора, слуги приписвани им всевъзможни характеристики и грехове. Те неспирно служат вярно на короната, доказващи своите умения. Заемат най-различни ключови постове в огромната държава, отговарящи за важни решения. Често са обвинявани във интриги, вмешателство и машинации в своя изгода – не и без основание.

           Мнозина императори се опитват да ограничат тяхното влияние или най-малко да се дистанцират от тях. Практиката показва, че евнусите не могат да бъдат  лишени от своите привилегии или постове за дълго. В тази статия ще проследим и разгледаме различните аспекти на дворцовите евнуси като започнем от късната античност и стигнем до класическият период на Източната Римска империя. Трансформациите през които минават, тяхното издигане, загуба на влияние и оценки за тях.

Перфектните служители?          

Евнусите са познати на римляните още от времето на Републиката, това са жреците галли, които служат на фригийската богиня Кибела и Атис. През Принципата евнусите се превръщат в охрана на дамите от имперското семейство, понякога влизат в ролята на учители. Тяхното положение значително се променя през IV век, когато тетрарсите започват да ги използват още повече. Употребата им в късната Римска империя се превръща в една от отличителните черти на огромната държава. Широката им употреба нараства след управлението на императорите Диоклециан и Константин Велики. Диоклециан реорганизира цялата империя като вкарва много източни култове, церемонии и традиции, включително и обграждането на владетеля от евнуси. Античният автор Елий Донат, ни осведомява, че по-голямата част от евнусите идват от Галия. Останалата част идва от други народи, през IV век пристигат основно от изток (Армения). Но защо за толкова ценени от римските владетели?

Евнусите служат при много владетели, римляните не са единствените, които се ползват с техните услуги. Но докато китайци и османци ги ползват за охрана на харемите, то римляните ги назначат на важни постове, които са от голямо значение. С промяната на империята (принципата се превръща в доминат) и засилването на авторитета на императора в късната античност при Диоклециан. Августите имат нужда от нов тип служители, които да отговарят на нарастналият императорски престиж, но в същото време да бъдат посредници между владетеля и обикновените хора. Единствените служители отговарящи на тези изисквания са евнусите.

Някои историци   твърдят, че евнусите навлизат като служители в Римската империя след пленяването на сасанидският харем от Галерий, след битката при Сатала през 298 г. В този харем има и евнуси, които преминават от персийска в римска служба. Тази теза, не може да се разглежда сериозно, защото използването на скопци не е нова практика в Римската империя, те заемат различни длъжности, макар и ограничено. Едно краткотрайно събитие  като пленяване на харем само по себе си, не може да изиграе толкова сериозна тежест.  Сасанидската империя оказва огромно влияние в редица аспекти от военният, цивилният и церемониалният живот на Рим. Съвсем логично е и преминаването на евнуси по подобие на персийските владетели.

           След края на управлението на императорите Диоклециан и Константин Велики, евнусите засилват много своето влияние. Римските императори буквално се обграждат с тях заемайки важни и специфични длъжности.

Титли, служба и бележити евнуси през Късната античност

През късната античност скопците формират характерна прослойка, която остава дълго време на служба при императора. Обикновено сa категоризирани като шамбелани cubicularii, начело които стои велик шамбелан praepositus sacri cubicula, букв. „пазител, отговорник за свещената спалня“. Една от най-важните дворцови титли, използвана специално за евнуси, които благодарение на нея имат възможност да упражняват голяма политическа сила и влияние върху  императорите.

Един от най-забележителните епизоди при, които силата и престижа на евнусите нараства е този на Еусебий, по времето на император Констанций II (337-361), описан от  историка Амиан  Марцелин. Марцелин е съвременник на могъщият шамбелан и император Констанций, участва активно в армията и политически афери. Отделя  голямо внимание на Еусебий и неговата позиция в императорският двор, който има  голяма власт. Той е лидер на останалите дворцови служители, които се съгласяват с неговото мнение и престиж. Главният шамбелан е ключова фигура в имперският двор, който често е търсен за разрешаване на казузи или даване на благословия.  Император Констанций има голямо доверие на могъщият си служител, който се съветва с него и има възможност да го предупреждава за опасност, идваща от отделни служители като Урсицин и цезара Констанций Гал. Еусебий симпатизира на арианското течение и прави всичко възможно за да го предпази. Той помага на арианските епископи като им изпраща пари, които са изпратени в изгнание, заради Атанасий от Александрия. Великият шамбелан е изпратен на важна мисия от Константий през 354 г., която трябва да се срещне с папа Либерий, за да организира среща между тях. Като важна фигура в управлението, евнухът отговаря за едно императорскoто имение в Кападокия, получавайки титлата “vir ilustris”, което е с ранг на квестор. Според Амиан Марцелин, Еусебий има власт почти ,колкото императора. Доказателство за твърдението му е, че след смъртта на Константий, великият шамбелан участва в събор, който трябва да избере нов император.

Новият император Юлиан (361-363), наречен по-късно апостат или отстъпник, решава да организира Халкедонски процес на който уволнява  и осъжда  много императорски служители, включително и Еусебий, който е екзекутиран. Великият шамбелан е отговорен за много постъпки на покойният император, включително спрямо Юлиан. След отстраняването на Еусебий, Юлиан ползва свои доверени шамбелани; Горгоний и Евтерий служат в двореца още от времето на Константин Велики и после при Констант. Сведения за шамбелани има при император Валентиниан I и неговият брат Валенс.

Прави впечатление, че авторите от началото на IV век, описвайки гоненията на императорите, винаги споменават евнуси, които ръководят тази дейност. Римският автор Лактанций споменава кратко, но драматично дворцовите евнуси, които служат при Диоклециан. Лактанций дори описва екзекуции на евнуси, заради прекомерното си влияние.

Подробна информация за дворцовите евнуси откриваме в извора Historia Augusta или История на императорите. Творбата се концентрира основно върху биографията на император Александър Север, но също така се описва живота на Елагабал и Гордиан. Автора критикува Елагабал, заради прекомерната си зависимост от евнусите, Север пък се опитва да отмени тяхната служба. Римският автор Клавдиан критикува могъщият евнух Евтропий – шамбелан на император Аркадий. Евтропий е първият евнух, който успява да получи консулска титла. Клавдиан описва Евтропий в контекста на напрежението между двамата императори – на изток Аркадий, а на запад Хонорий. Двамата са млади и невъздържани, което е причина за чести конфликти. Евтропий  обсебва властта в Източната империя, докато на запад се разпорежда Стилихон. Евтропий се проявява като добър пълководец  срещу хуните през 395 г. когато са отблъснати. Но враговете му накрая успяват да го пратят на гибел, когато желанията на Стилихон и готският военачалник Трибигилд съвпадат. Шамбелана е затовен и убит.

Бюст на Евтропий

Въпреки жестокото разправяне с Евтропий и други дворцови евнуси, Юлиан работи с такива, които познава от младостта си какъвто е случая с философа Мардоний. Мардоний е философ от готски произход, който е учител и морален крепител на младият Юлиян. Той създава и възпитава любов в Юлиан към античната литература и авторите и. Донякъде се смята, че причината за връщането към езичество е по вина на Мардоний. Философа е чест гост на императора, но той никога не става дворцов евнух, а си остава само много близък приятел.

    Както по-рано описахме евнусите при император Юлиан преживяват незавиден момент, защото Еусебий става главна жертва на Халкедонският съвет. Но дали Юлиан екзекутира щамбелана, защото е загрижен за финансовото състояние на империята или има желание да заличи, колкото се може повече спомените от предишното управление? Античните автори смятат, че Юлиан забелязва, че „при предишният император Констанций, евнусите често се споменават с положителни краски и уважения. Но при него (Юлиан) евнусите са в отрицателна светлина“.

Друг римски император, който се опитва да се разправя с евнусите е Магнус Максим. Като типичен войн, Магнус прави частичен опит да изолира евнусите от императорските живот и тяхната намеса. По време на срещата между епископ Амврозий Медиолански и император Максим през 387 г. в Триер. Амврозий се среща с главен шамбелан (евнух), който служи при императора. Тази среща показва, че дори императори като Юлиан и Максим не успяват да ограничат изцяло участието на скопците във дворцовият живот. През късната античност шамбеланите евнусит са твърде важен фактор за да бъдат толкова лесно премахнати. За добро или лошо императорите се съобразяват с тяхното участие в дворцовият живот.

Юлиан и Максим не успяват да изолират за дълго евнусите от дворцовият живот, след тяхната смърт тяхното влияние продължава да нараства. Това, че се превръщат в ключови фигури от управлението е доказателство, че Римската империя „прегръща“ участието на скопците в държавните дела. Като следствие откриваме могъщи служители евнуси през V и VI век. Откриваме няколко фигури на скопци по време на управлението на император Теодосий II (408-450); виждаме важната фигура на Антиох, който е с персийски произход. Според ромейските хроники той се появява в двора на императора около 404 г. Преди това е служител на император Аркадий (383-404), a още по-назад служи при Нарзес, сасанидски офицер с титлата вузург фрамадар (векове по-късно тази титла прераства във велик везир при османците). Антиох носи титлата  cubilularius кубикуларий, който се превръща в много значима фигура и наставник на младият Теодосий (по-късно става император под името Теодосий II). Вероятно служи в двореца до 421 г. когато бляскавата му служба приключва безславно, защото той е уволнен, цялото му имущество присвоено и е „посъветван“ да отиде в манастир ставайки монах. Император Теодосий  го освобождава от служба след неговият брак с Елия Евдокия.

Много по-значима е фигурата на Хризафис, който служи в последното десетилетие от управлението на Теодосий II. Според изворите (Теофан Изповедник, Георги Кедрин и Йоана Мамала)  неговото истинско име Тома или Зоммас. Бързо се превръща в любимец на императора, който участва доста активно в държавните дела. Изворите споменават, че носи титлата spatharius и cubicularius.

При настъпването на хунската армия начело с Атила, Хризафас е натоварен със ангажимента да плати солидна сума на хунският вожд за да си тръгне мирно. По-късно евнуха се опитва чрез своите машинации да убие хунският вожд. Заради важната си особа взима участие в популярните по това време църковни спорове, взимайки подкупи от различните течения, натрупвайки огромно състояние. Шамбеланът е кръщелник на Кирил (църковна фигура), който се надява, че с негова помощ ще стане епископ в Константинопол. Плановете на Кирил не успяват, защото избират друга църковна фигура – Флавиан през 447 година.

Хризафис съветва императора да поиска подарък от новият епископ; Флавиан изпраща подарък под формата на три осветени хляба. Шамбелана отказва с мотива, че единственият достоен подарък на императора е злато. Флавиан също отказва, защото не е позволено да се иска подкуп от църковни служители.  Така отношенията между двамата се обтягат. Евнуха успява да се отърве от Флавиан, след организирането на т.нар Втори събор в Ефес (448), който e дирижиран от евнуха. Влиятелният епископ Флавиан не взима участие в него директно. Събора осъжда Евтихий, който е архимандрит в Константинопол толкова краен в своите възгледи, почти колкото Несторий. Той е заточен, защото не успява да изясни убедително позицията си по отношение на природата на Христос (по-късно папа Лъв I отменя изпратените му актове от събора свързани с Евтихий, защото счита, че отеца е твърде стар и не може да отговаря за своите постъпки). Евнуха се свързва с Диоскур от Александрия, който отменя решенията на Флавиан. Вторият събор в Ефес е обявен за нелегитимен, като всичките му решения са отменени. Съответно църковните служители около Флавиан се превръщат част от алтернативен синод или latronicium ephesium. При новият събор през 449 година, войници и симпатизанти на Диоскур залавят Флавиан, който е малтретиран. Гневните монаси водени от сирийски монах Барбаус се разправят с Флавиан, който получава сериозни наранявания и скоро умира.  Със смъртта на Теодосий II отминава златният период на Хризафис, който си създава твърде много врагове. Бъдещият император Зенон  с името Тарасадокиса, лидер на исаврийците, вероятно опитва бунт, който е потушен, благодарение на шамбелана. Новият император Маркиан се жени за Пулхерия, които са лични врагове на евнуха.

Според Йоан Мамала евнуха е подкрепян от зелените, които може да са подбудили размирици в столицата, съответно Маркиан е член на сините. Шамбелана е призован да се яви пред съд за своите постъпки. По пътя обаче е нападнат от разгневена тълпа която го убива, вбесена от високите данъци необходими за изплащане на данъка на Атила. Цялото му огромно богатство е конфискувано след смъртта му.

Друг известен евнух от управлението на Теодосий II е Лаусус, който остава в историята не, заради политическата си роля. А защото има пищен дворец, където събира  скулптури от целият античен свят. По негова поръчка е изработена колекция от истории наречени Historia Lausiaca, описваща светите християнски мъже и жени.  Амантий, който е шамбелан на император Анатастасий се опитва след неговата смърт да сложи свой доверен човек на престола. Като служител носещ титлата praepositus sacri cubicula, той разполага със значителен финансов ресурс и има много връзки. Затова решава да сложи на трона – Теокрит, който е доместик (офицер). За да стане колкото се може по-бързо избора на Теокрит, Амантий плаща на бъдещият император Юстин, носещ титлата comes excubitorum (офицер от имперската гвардия). Юстин решава да използва златото в своя полза и така вместо Теокрит император става Юстин. След коронясването си, обявява евнуха за еретик, който бързо е екзекутиран.

План на двореца на Лаусус

По време на управлението на император Юстиниан, станал по-късно Велики, много познат е евнуха Нарзес, който носейки титлата кубикуларий служи много вярно на императора. През 532 г, вече като спатарий участва в потушаването на въстанието „Ника“. По-късно е пратен като главнокомандващ ромейската войска в Италия срещу готите, където е успешен. Нарзес също става ковчежник и главен шамбелан. Докато Юстиниан управлява при него на служба има други евнуси като Еуфрат и Калиник. Прокопий Кесарийски описва Еуфрат като лидер на дворцовите евнуси и по произход абазгиец (народ живеещ покрай източното крайбрежие на Черно море). Прокопий описва пътуването на Еуфрат до Абазгия, което цели да се прекрати практиката да се изпращат кастрирани роби на императора. Калиник е главен шамбелан, който играе важна роля при възкачването на Юстин II.

Дворцовите евнуси, част от свитата на Теодора

Традицията да се назначават евнуси на важни постове разбира се появява и в Западната Римска империя, след нейното разделяне. Докато управлява император Констанций II през 350 в Милан, негов евнух е описаният вече Еусебий. Докато е цезар на запад Юлиан ползва Еутерий като главен шамбелан. Император Хонорий ползва Арсакий и Терентий, носещи съответно титлите praepositus sacri cubicula (Терентий), a Арсакий е негов заместник. От Notitia Dignitatum разбираме, че има главен шамбелан на изток и на запад по времето на император Валентиан III. Точно този шамбелан (Ираклий ) заедно с императора убиват „последният римлянин“ Флавий Аеций през 454 г.  Дори след падането на Рим, много от римските институции преминават в новосъздаденото Остготско кралство. Така Теодорих има свои евнуси: кубикуларий Седа и praepositus cubiculi, познат с името Тривила.

Благодарение на средновековният препис на Notitia Dignitatum, освен изображения на римските военни инсигнии по техните щитове, до нас достига доста пълен списък с римските служители. Такива служители са и скопците, които се споменават многократно, заради важността им в имперското управление.

Институцията на дворцовите евнуси претърпява дълга и сложна еволюция през късната античност и макар, че изживява трудни моменти при Юлиан и Максим. Те постепенно засилват влиянието си започнато още при Диоклециан. Бъдещите ромейски императори, които ще управляват източната половина на империята осъзнават още повече техният потенциал назначавайки ги на по-високи постове. По време на Източната Римска империя, позната като Византия, скопците имат почти пълна власт над огромната държава. Институцията на дворцовите евнуси предстои да изживее най-бляскавите си векове, когато те са почти недосегаеми.

Край на първа част.