От префект в епископ - Амброзий Медиолански

Периода на Късна античност е един бурен период наситен с големи промени – политически, икономически и религиозни. Изписани са доста статии и изследвания по темата за военната система на Римската империя от периода на доминат (IV-VI век), където Диоклециан въвежда нова система, позната като тетрархия, която не просъществува дори осемдесет години. Римската армия не е пропусната, защото обикновено това е най-интересната част за историци и археолози. Икономическата част също не се пропуска, защото тя е свързана с военната, цените на оръжията, екипировка, данъци и продоволствия. Религиозната част сякаш остава в сянка и най-вече произхода на главните действащи лица в ранната история на християнството. Кои са те, какво ги подтиква да станат начело на църковна общност – епископ, какво оставят след себе си? Един от важните раннохристиянски отци е Амброзий, познат като Медиолански, защото става епископ на град Медиолан, познат днес като Милано. Какво знаем за тази важна личност от IV век и един от двигателите на набираща мощ християнска религия? Освен обичайните жития, посветени на епископи, където техните истории се разказват в приповдигнат дух, имаме интересна информация за Амброзий. Ранните християнски отци като Амброзий, често се „преквалифицират“ ако трябва да използвам съвременна терминология. Обикновено това става от светска служба към църковна, това може да бъде цивилна или военна.

Релеф изобразяващ Амброзий като дете, заедно с баща му.

Главният извор за неговият живот откриваме в извора „Животът на Свети Амброзий“ или Vita Sancti Ambrosii с автор неговият биограф Паулин, съставен петнадесет години след кончината на духовният баща.

Бъдещият епископ е роден през 339 година[1] в днешният град Трир Аугуста Треворум в семейство с още две деца – Марцелина и Сатирий. Амброзий е роден в сенаторско семейство, което означава, че го чака бляскаво бъдеще, а самият му баща е префект на Галия, който получава титлата си в същата година. Не ясно точното му име, но има теории, че това е Аврелий Аброзий или според друга група историци, може да бъде идентифициран като Ураний. В „Живота на Свети Амброзий се споменава служи при император, който може да се идентифицира с Константин II, Констанций II или Констанс. Името Ураний за, което споменахме се открива в кодекса на Теодосий, където има кратък откъс за длъжностно лице със споменатото име и издаване на пост датиран от 339 година. Както при „Животът на Свети Амброзий“ и в кодекса не става ясно за кой от тримата управляващи императори през 339 година.

[1] Част от живота на Амброзий достига до нас благодарение на неговите писма.За съжаление някои от най-важните загубени завинаги, а до нас достигат единадесет поместени в колекция с името Epistulae extra collectionem.

Ако бащата на Амброзий е префект на Константин II, той трябва да е участвал в неуспешният поход в Северна Италия, срещу брат си Констант. Опитът на Константин II се проваля, което коства живота му и посмъртно damnatio memoriae. Кончината на августа създава предпоставки за обявяване и преследване на близките служите на императора. Подобно събитие се случва с бащата на Амброзий, който като префект се смята за предател и обществен враг hostis publicus. Тази позиция отключва редица негативни събитие около аристократичната фамилия на Амброзий. Той умира малко след като получава службата си на префект. Възползвайки се от уязвимата позиция на фамилията на Амброзий, като наказание цялото имущество им е отнето. Голямото семейство свикнало на богат живот е принудено да живее в нищета. За да осигури по-добър живот за своите деца майката на Амброзий, която се отличава с голям интелект и благочестие се прави опити да се премести от Трир в Рим (за съжаление името на майката не достига до нас) Амброзий, брат му Сатир и неговата сестра Марцелина попадат сред свят изпълнен с право, антична литература, реторика и история. Там живее един негов братовчед, известният оратор Квинт Аврелий Симах.

Мозайка с Христос Пантократор (IV-VIII век), възстановена.

Въпреки коренно различните съдби на тримата (Амброзий, Марцелина и Сатир), тях ги свърза християнската религия. Марцелина решава да се отдаде живота си на Христа, обявявайки публично своята непорочност[1]. Това събитие се случва между 352-355 година. Според изворите, тя приема дреха на девица, което може да се оприличи на далматика, която не трябва да е много пищна, заради самият акт. Това събитие се случва в присъствието на римският епископ Либерий. Самият Амброзий споменава, че Марцелина се вдъхновява за този акт от християнски мъченик, произхождащ от златната им фамилия, това е Сотер, която е убита през 304 година като резултат от едикта на Диоклециан, издаден през 303 в Никомедия. В западните провинции едикта е обнародван от Максимиан, който превишава разпоредбите на едикта.

[1] След смъртта си е обявена за светица и се почита от католическата и православните църква.

След публичният акт Марцелина скъсва завинаги със светският живот, макар, че нейният брат Амброзий понякога е укорява за прекалено строгият аскет на който се подлага. Бъдещият епископ поема по пътя на баща си първоначално заемайки държавни служби. Първата държавна служба на двамата братя е като адвокати advocati при префекта Секст Клавдий Петроник Проб в град Сирмиум. През 374 година Амброзий вече е префект на северна Италия с център Медиолан, а неговият брат, въпреки, че продължава да изпълнява длъжността префект, той е дълбоко вярващ. След избирането на брат си за епископ поема светските дела в Медиолан.

Религиозната ситуация в Италия в навечерието на неговото религиозно издигане е сложа и нажежена. Ариани и изповядващи официалното християнство (никейски символ на вярата) влизат често в словесни и физически конфликти. През същата 374 година почива неочаквано епископа на Медиолан Авксентий, арианин по вероизповедание и поста на епископ остава свободен. Неочаквано за Амброзий се предлага като кандидат за епископ на Медиола,а зад неговата кандидатура застава император Валентиниан I.

Златен солид на Валентиниан I

Но защо обеднелият аристократ nobilis решава да се насочи към църковна кариера, какво го подтиква? Отговорът се крие в по-рано описаното конфискувано имущество на родителите му. Липсата на финансовите средства се потвърждават от кариерите им. Това е ключът, действащата сила към църковната кариера. По това време епископите са влиятелни личности, които участват в политическият и църковен живот. Много епископи са фактически управители на значителен брой градове. Самото избиране на Амброзий е малко в разрез с християнските традиции. Обикновено кандидат епископи се обявяват публични в базилика сред множеството, а кандидата не присъства. Амброзий решава да наруши тази традиция като влиза в базилика при едно брожение вероятно породено между ариани и никейци и неговите приближени съобщават името му. Накрая бъдещият епископ изнася пламенна реч пред събралото се множество, която за съжаление не достига до нас.

Друга традиция е привидно кандидат епископа да отказва поста, но Амброзий взима присърце традицията и прави опити за бягство от Медиолан в мъглата, търси услугите на съмнителни дами или се скрива в провинциалната си вила. Но всички опити се оказват недостатъчни, защото такава е волята на Бог. Това са твърдения на Паулин, неговият биограф, чиято цел може да бъде единствено злепоставяне на светият отец. Факт е, че за няколко дни преминава всички църковни длъжности от най-ниската до най-високата, прецедент за IVвек. Наблюдава се отново през Средновековието с патриарх Фотий. Той води борби с арианската ерес, която има силни позиции по това време.